Стихи и поэзия современных авторов
257.6K результатов
Ще 🇧🇬
Прекалено е късно за смях.
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...
1K
10
24
Стиховете ми 🇧🇬
Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...
879
1
2
Такова щастие велико 🇧🇬
Е, твой съм!... Да прощава Господ,
какво намислил е - не знам?...
Но дар от Него съм ти просто!
Любов неземна ще ти дам!...
Със панделка!... Подарък същи! ...
какво намислил е - не знам?...
Но дар от Него съм ти просто!
Любов неземна ще ти дам!...
Със панделка!... Подарък същи! ...
1.7K
9
17
Перото 🇧🇬
По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...
848
Има някъде зима 🇧🇬
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...
980
5
8
Обещание 🇧🇬
Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
2.1K
12
13
Може сън да е било́!... 🇧🇬
Може сън да е било́!...
Във една гора измислена
и във нереален ден –
чудесата май наистина
случват се сега пред мен... ...
Във една гора измислена
и във нереален ден –
чудесата май наистина
случват се сега пред мен... ...
791
1
Избор 🇧🇬
Изборът лесен веднага правете
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...
1.1K
Писмо към Родината 🇧🇬
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
1.1K
Свобода или смърт юнашка 🇧🇬
Там де Балканът велик,
окичен с битки, либето
хубаво събира своите
чудодейни билки.
Проливат кръв юнашка, мъжка ...
окичен с битки, либето
хубаво събира своите
чудодейни билки.
Проливат кръв юнашка, мъжка ...
1.8K
Блян 🇧🇬
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
1.2K
10
12
Миг живот 🇧🇬
в миг отронен равен на живот
бодлите ни растат навътре
и понеже се римува със Кивот
отколешната истина за утре,
приличаш на завършен идиот, ...
бодлите ни растат навътре
и понеже се римува със Кивот
отколешната истина за утре,
приличаш на завършен идиот, ...
1.1K
5
5
На пиано с Вивалди 🇧🇬
Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...
2.2K
16
15
На Господ 🇧🇬
На Господ
Благодаря Ти, че Я има, Господи!
Благодаря Ти, че Я има!
Да стопи във душата ми дългата зима
и сърцето от камък ...
Благодаря Ти, че Я има, Господи!
Благодаря Ти, че Я има!
Да стопи във душата ми дългата зима
и сърцето от камък ...
1.6K
1
Вечер...4 🇧🇬
Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...
905
1
2
Синове на Светлината 🇧🇬
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
1.9K
6
15
Есенни мотиви. 2. Равносметка 🇧🇬
Много радости донесе,
ти през младите години,
на вълните ме пренесе
към едемските градини...
На крилете на мечтите ...
ти през младите години,
на вълните ме пренесе
към едемските градини...
На крилете на мечтите ...
978
8
7
Глътка живот 🇧🇬
Четири принцеси аз си имам.
Четири бабини слънца.
Всичките ми дни огряват
с много топлина и светлина.
Първата е пламъче игриво /Пламена/. ...
Четири бабини слънца.
Всичките ми дни огряват
с много топлина и светлина.
Първата е пламъче игриво /Пламена/. ...
1.5K
2
3
Двете лица на октомври 🇧🇬
Отново е октомври - водопад от злато,
реки от жълто-червеникави листа.
Слънчеви лъчи огряват всяко птиче ято,
а аз губя се във красотата на деня.
Пак е октомври. Но слънцето го няма... ...
реки от жълто-червеникави листа.
Слънчеви лъчи огряват всяко птиче ято,
а аз губя се във красотата на деня.
Пак е октомври. Но слънцето го няма... ...
2K
7
14
Всичкото ти искам 🇧🇬
Всичкото ти искам.
Профила ти в контражур.
Тъмно синьото във погледа.
Къдриците.
Осанката от кадифе. ...
Профила ти в контражур.
Тъмно синьото във погледа.
Къдриците.
Осанката от кадифе. ...
1.9K
5
2
Не стигна времето за нас... 🇧🇬
За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...
910
5
2
С чупка в кръста без умора 🇧🇬
(Монолог на незнайния чиновник)
Започва, значи, всеки ден за мене
с един и същи ритуал -
той в службата ме пази от проблеми,
това отдавна съм разбрал. ...
Започва, значи, всеки ден за мене
с един и същи ритуал -
той в службата ме пази от проблеми,
това отдавна съм разбрал. ...
1.8K
3
10
Пълноумие 🇧🇬
Луната уловило с редки клони,
дървото чака нощни пеперуди.
Безлунен, сводът с вятърни поклони
замята към дървото тъмни жици.
От сенките на есенни заблуди ...
дървото чака нощни пеперуди.
Безлунен, сводът с вятърни поклони
замята към дървото тъмни жици.
От сенките на есенни заблуди ...
770
Шивачи 🇧🇬
Гледам старите муцуни.
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите, ...
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите, ...
1.6K
3
Огледало от цветни въздишки 🇧🇬
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
1.3K
14
24
Диагноза: Стихомания 🇧🇬
Метафори, на килограм -
то облаци от разстояния,
то монолози на Адам,
то... диагноза: Стихомания...
Тетрадки пълни с редове, ...
то облаци от разстояния,
то монолози на Адам,
то... диагноза: Стихомания...
Тетрадки пълни с редове, ...
1.7K
4
7
Мигла на нощта 🇧🇬
Бои ли се, жената е душа, не иска в нея слънце да изгрее.
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея.
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е.
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее.
Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга ...
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея.
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е.
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее.
Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга ...
1K
3
7
