Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя. ...
Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно, ...
Не беше много книжки чел във детство -
едничка, и до края й не стигна.
И тъй неук остана по наследство.
А днес от кръчмата не мож` го вдигна!
Но снимка пази си една фрапантна: ...
Пиян съм пак, приятелю, наздраве.
Седни на мойта маса... този камък...
Последното достойнство ме остави,
сега съм просто един клоун жалък.
А помниш ли ме какъв бях преди години, ...
Българийо, за тебе плача, майко!
Че твоята плът я разкъсаха хиени.
Подивели, идвайки от запад,
с души бездънни и сърца студени.
Децата ти прокудиха далече. ...
Без сребърна лъжичка сред устата
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...
Във огледалото учудено се вглеждам,
макар пред него всяка сутрин да се бръсна.
Избърсвам го със кърпа и с една надежда,
че може най-случайно да съм го опръскал...
Но не!...Картинката си е пределно ясна - ...
Понесени през вихрите на дните
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.
Докосваме живота чрез наслада ...
ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...
Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
Равносметка...
Остава ми във вените ти пак любов да влея,
ако все нещо е останало от нея...
... но то не тъй много, зная,
та за това не искам да повярвам в Края!... ...
Иде нощ, а небето е рана отворена.
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват ...
В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...