"Патриотите сме като при ядрен взрив -
натрупва се критична маса и избухва.
Сидеров на ВМРО ни е крив,
да го катурнем, леле, коалицията рухва!
Синя каска идва да ни омиротвори, ...
Градих и зидах хиляди прегради,
да ме спасят от всеки ги издигнах.
Да не ме удрят злите гдето сварят,
да пазят болката да не изригва.
Години минаха, но още зидам ...
Живее ми се, как ми се живее,
и отговорът (моя е) да бъда...
Сърцето ми, изядено, копнее
за възкресение след смъртната присъда...
Отново искам дрехите от плът ...
Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак... ...
Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...
Безпощаден природен закон: остарявам по малко... ...
Здравей, проклетице! И сбогом!
Последно ще ти кажа - вече не!
Със силата на разума и словото,
разбирай ме, че адски съм добре!
Откакто позволих да ме обсебваш, ...
След победен бой, се знай,
отсядам в кръчма за отмора.
- Гарсон, кана вино от Токай,
защото с набег смел плених бая хора!
Търчи момчето, нали хусар, ...
Ако в живота ни всичко е песен...
без музика пееш я ти! То знаеш
че щастие има...и в него участваш и ти.
Но мъка спре ли сърцето... и ритъм
загуби ли то, тогава безмълвно умираш, ...
В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...
Погледни в небето, виж чадъри!
В розово блестят за теб и мен.
Те предпазват ни от страшни бури,
днес и всеки иден ден.
Виж им светлинките как блещукат, ...
Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...
Не го познавам, но ми е познат...
На калдъръма дни наред с протегната ръка стои.
Стар, брадат, окъсан и гърбат едва-едва върви и
думи някакви на свой език реди.
Днес отново на улицата го видях, ...
Ти стих си, стон отминал, разбиваща вълнá от истини отнесена от топъл полъх.
Олекотяващо бяло сияние ме устремява скоростно и политам.
Посвещавам ти най-свидното - сълзите си, за малко хора днес се плаче,
а без сълзите из живота вълненията ни пресъхват и нагарчат.
И всяка капка стекла се до устните ...
Въпреки това което ти твърдиш
всеки те е виждал в скъпа кола,
мислиш си, че можеш да ме заблудиш,
зная, че с онзи заможен мъж пак си била.
Мислиш, че не зная, но знам защо си с мен, ...
Луните ни, удавени в обичане,
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...
Реших днес рано питка да замеся,
от птича песен, обич и мерак,
че слънце за невеста ме хареса.
И в златно грейна къщният ми праг.
Мъглата подари ми ситно сито ...
Мое мило дете, не тъгувай,
щом си тръгна оттук някой ден,
към звездите щом отпътувам...
Любовта ми към теб ще е с мен!
Аз от майка си знам, че е редно ...
Не ме интересува! Нямам срам!
Ще бъде по-горещо и от Ада.
Под роклята ти има толкоз плам,
че огъня е като свещ на клада.
Не ме интересува! Романтично? ...
Приятелите лесно преброявам.
Достатъчно е да се спъна само.
Едните безучастно отминават.
Помагат истинските. Няма драма.
На думи те са много пестеливи. ...