Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро. ...
Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...
От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.
И сивото отдавна не е цвят, ...
Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите ...
Идваме на света невинни и чисти
Постепенно бавно се променяме с годините
Търсачи на усещания събираме ги в нашата глава
Сърцето силно тупти от тези емоции
Но не винаги всичко минава гладко ...
След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...
И ще помня Калоянчев и Парцалев,
Анастасов, Делчева и Аламанчева.
Още много други, през годините родени,
орисани от тяхната съдба, да ни забавляват.
Помня техните усмивки на лицата, ...
Глупаво е да търся твой заместител,
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...
Съхне мастилото... с ръце треперещи ...
Приятелите се броят на пръсти
къде ли сте, аз все Ви търся...
А бяхте много, клехте се във вярност
но смихте се във тази давност...
Приятелство - звучи с Надежда ...
Вали дъждът и ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей? ...
82
Не може да клонирате Апостола във някой бъдещ „безпогрешен“ вожд,
защото е неизмерим титан и носи в себе си неповторима мощ,
несравнима с никое съществувание и всеки опит е обречен на провал.
Кой би сравнил прекрасен слънчев ден с безлунна, непрогледна нощ?! ...
Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък, ...
Рано сутрин е, а навън вали.
Небето плаче, а градът все още спи.
Събуждам се сама и приветствам дъжда,
с чаша кафе в ръка.
Нетърпелива съм да изслушам ...
С нощта се приспиваме бавно,
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...
Не ме въздигай нито принизявай.
Не ме рискувай и не ме пази.
Не ме моли, не ми и заповядвай.
Не ме пилей нито събирай ти.
Не ме загубвай нито ме намирай. ...
Отбих се на пръсти в душата ти детска,
невинна и чиста, като девствен олтар.
Натежала от болка, от удари мерзки,
от хорската злоба и от лошия зар.
И сърцето ранено аз обико́лих. ...
Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...
В мечтите обхождам до края Земята
и пак съм кормчия на моя си сал,
остана зад мене във здрача тъмата
и пътя, по който до тук съм вървял!
Душата ми светла, от теб неразбрана, ...
Щом не ме обичаш, не ме и щади.
Наостри си клюна, изпили ноктите
семеиство ще имаш, дори и адски да боли.
Месото раздрано, ще се прибира в среднощите
...след работа в ъгъла да спи.
Погледнат от височината на дъгата
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.
Мъждукат през прозорците ви крушките ...
Казват, че приличам на вулкан,
изригна ли веднъж, нанасям щети
и тук, и там.
Казват, че приличам на земетресение,
на едно голямо наводнение, а сърцето ти ...
Домът на поета – открай време пуст,
потънал в забвение, сега се руши,
на рафта филмиран с прашец сив и гъст,
отрупан от книги, там бегли следи
от пръсти и длани, от говор и реч ...
Когато някой ден ме призоват
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...
Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...
Изви се този вятър като шепот
в най-тихото на съботното пладне,
разсипа от зелените си шепи
черешови мъниста над оградите.
Наниза сладост и тъга по равно ...