Купúх варел. Вапцосах го във черно.
Да сбира топлината – без портфейл.
И стойка му скроих – една модерна
конструкция, сравнима по Айфéл.
Бунар, маркуч, Бибо за водна помпа ...
Срещал съм те някога в живота минал
усещам го по пулса на сърцето
дали била си ти, която съм обичал
и съм те прегръщал под звездите на небето.
Може би живели сме в света на фараоните ...
Замразен въглероден двуокис се рони
под крилете на носещи прах ветрове
и дъхът им отчаян неспирно реве
през дълбоките хиляди метри каньони;
ням букет от магнитни сияния гони ...
Образи сливат се във главата ми,
едва си спомням и имената им.
Хора забързани, в бяг се понесли,
къде ли отиват и какво са занесли.
Глъчката стихва и после го виждам, ...
Дунав мой, моя тиха и бяла река!
По пътя си величествено преминаваш.
От детството си аз те помня все така –
през мен течеш, в сърцето ми оставаш.
И лоното на твойте брегове ...
Научих се на много, а останах
все тъй невеж за твоята любов.
Несъвършен, издялан криво камък,
човек белязан да е твой до гроб.
А ти търпиш ме с цялата ми пошлост, ...
Като конници строги минутите
трополят по чакъла на времето.
Всички мисли, (дори и нечутите),
се опитва сега да ни вземе то.
Да премаже мечтите ни плъзнали ...
Онзи мъж с красивите очи,
който бе наслада и тревожност,
който ми се сбъдна (Е, почти.
Колкото се сбъдва невъзможност.)
Онзи мъж- предвестник на сълзи, ...