Незримото се възмущава
Над празният лист замислен лъч от отвъдното спира.
Мисълта политва и точно визира денят безплоден,
тъмната пяна.
Покруса.... И болка голяма. ...
И спирам се на този кръстопът,
където търся някаква надежда.
Къде да тръгна аз и този път,
къде ли щастието ме отвежда?
Реших отново: тръгвам пак напред. ...
...Ти си...
Ти си най - любимото ми цвете, приказка вълшебна,
ти си най-красивата нечувана фраза от други досега,
ти си студа, топлината,
ти си страха, смелостта, ...
След тъмата на нощите в бяло са дните
и заспива укротена умората,
след кошмарните бдения блясват очите
да се пълнят със цветни истории,
след унинието грозно изправяш гърдите, ...
Животът шарен и щедър ни учи,
дарява ни, когато ни отнема,
лекува ни докато спим,
дори и да боли, длъжни сме да продължим.
Ще се намери ли лек за самозабравата, ...
Разсейвам се за миг от минута...
Разсейвам се за секунда от минута...
Разсейвам се, защото да тук си – усмивка, очи с цвят кафе ...
Да, ти, моя музо, разсейваш ме просто така, но защо случи се сега?
Замъгли ума ми... ...
Ти, който Муза не една погуби
и днес си тръгваш нажален,
че никой веч' сърцето ти не люби
от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда ...