Разрошена красавица е пролетта,
за нов живот се събужда света.
Разцъфват цветя, разпъпват дървета,
засяват се ниви и полета.
Чувствата ни във черупка са се свили, ...
Вървях изгубена, в неясна тъмнина
и търсех Те, дочула че Те има.
Не ме остави в мрака да вървя,
измъкна ме от вечната ми зима.
Показа ми пленителни неща: ...
От толкова сълзи очите ме болят,
сърцето кърпи своите рани от живота.
Болките в душите ден след ден неспирно се роят,
на кой ли нося питам се хомота?
Остана мъничко любов сега в гърдите, ...
И тръгнах си аз - така внезапно
след години глупави съмнения.
Увереността получих поетапно,
заедно с абсурдните ти извинения.
Не знаех къде отивам, но не спрях. ...
Горчиш ми, горчиш, като черно кафе,
Като вино от тежки въздишки.
Със адска душа и прекрасно лице
Ме оплете във множество нишки.
А мед предпочитам пред това да горчи, ...
... може би ще те чакам притихнала
сред останки от случено щастие.
И макар че вече съм свикнала,
пак ще имам за срещата нереално очакване.
Ще е пролет – време за влюбени. ...
Догаря огънят. Дърветата пращят.
Пръстта под нозете ми пари.
Вълшебство се носи из горския свят.
Каляват се днес нестинари.
Готова е вече, тлее жарта. ...
Бежать, сбежать по закоулкам памяти
от себя, от всех, от воспоминаний.
От жизни ждав чего-то, не дождавшейся
пойти в период и просто так забыть.
Проснуться и понять,что холод не вокруг,а внутри тебя, ...
И няма значение каква съм била,
и колко апокалипсиса съм преживяла,
и дали била съм дълго време без душа,
или на парчета. Днес съм цяла.
И онази, дето беше властелин, ...
Един различен, между много други
или по-добре "самотният поет".
Човекът който те обича и не мрази,
дори най-големите дефекти в теб!
Един нещастник със добро сърце, ...
Да обичаш безмерно, безкрайно...
Искам да плувам из твоите безкрайни морета
с вятъра и огъня в ръцете ти върху лицето ми...,
вървейки по брега на нашите тайни и истини...
искам веднъж да не се налага да мисля за нищо, ...
Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.
И в мъртвото небе самин препуска ...
През мрака често път ще си пробивам.
Да търся Аз в него изгубената светлина.
На всичко искам в тоз живот да се любувам,
мълчаливо да преглъщам всичко в моята душа.
През мрака всичко най добре се вижда, ...
Утринта спусна светло въженце,
залюля се на него и хоп -
вля в очите ми, още премрежени,
полъх свеж от позната любов.
Уж, че с тази любов си се знаем. ...