Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме ...
Обичам те! В съня те мълвя -
лудо, пълнокръвно, но и свято.
В сънищата си към теб летя -
Птица-Есен, но с криле от Лято -
пурпурно ветрило - жар пилее! ...
Моля, за мене двойно кафе.
Не, днес не бързам за никъде.
Времето, то и без това си тече,
нищо, че ние понякога спираме .
Моля, без захар - нека горчи. ...
Преминали на своя път средата,
след много дни и нощи самота,
случайна среща ни дари съдбата
и двама с теб открихме любовта!
Едно момче във мене се пробуди ...
Прегърни тишината...
Прегърни тишината преди неочакваното;
невидимата въздишка, която идва от сърдечния ритъм
запазвайки в него очакваното, безмилостния финес на мечтите...
Прегърни тишината, която достига до това, което си представяше- ...
От теб не искам нищо, разбери!
Любовта ти вече пукнат лев не струва.
Фалшив спектакъл, разруха и лъжи...
Кажи поне кое от тях си заслужава!?
От теб не искам даже и пари! ...
Нощно желание, копнеж...
Предисловие:
Когато човек, желае, мечтае нещо със цялото си сърце се появяват някакви нечовешки сили, които му помагат да се бори за това копнежите му да се родят и да живеят...и тези сили за мен са любовта и свободата, стаени и носени вътре в душата ни...
Търся те и те откр ...
За миг не съм напуснал нишката,
верният път показала ми в живота.
Дори дълбока често да ми е въздишката,
любовта в душата е моята банкнота.
Не мога в тоз живот да криволича, ...
Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.
Надраснах някогашната представа. ...
Родена съм в студени води от пенливите морски вълни
в ранните есенни дни.
Родена съм златна в листата на септемврийски гори,
изпращаща лятото в последните дни.
Родена съм през циганско лято,затова съм пълна с вини. ...
Две палави гугутки зад климатика свиха си гнездо.
Строено бе с усърден труд, умения и в ритъма на танца болеро.
Донасяха те клечките от близо и далеч.
Понякога се случваше дори да теглят меч.
Но трудно бе строителството - непригодно. ...
Ако ви няма утре във животът ми,
светът ще си остане същия,
ще се разтягат дните до самотност,
а нощите до непристъпност.
Ако ви няма утре във животът ми, ...
Любимото ми езеро със слънцето играе
сред сенките зелени в миг се крие,
а после иска лято да ни завещае
преди с есенни листа да се покрие.
И пак щастлив съм, нищо, че те няма ...