Дяконе, някакви роми без лаври
позволяват си срещу тебе гаври.
Неуважението си грубо показват,
докато спим - честта ти погазват.
Докога като добитък ще мълчим ...
След мисли и фантазии неясни се опирам,
на пейка до онази малка стара жп гара,
изгубен в лабиринта на живота се намирам
и паля си старателно последната цигара.
Пред погледа ми фигури незнайни се нареждат, ...
ПОВЕЛИТЕЛ НА ДУШИТЕ
Петстотин и четиресет врати,
от всяка осемстотин воини излизат,
армиите няма кой да победи,
противника на мечовете си нанизват. ...
Това е просто време, нищо повече!
Накъсани хартийки в безтегловност.
Стрелки, отмерващи възможности.
Нанизване на сън - мечти - тревоги.
Прескок от "знаех го" в "забравих". ...
Една вечер в страната на спомените...
Къде живеят спомените- знам ли?...
...Навярно нейде в тайнствена Звезда
запазват ли се жизнени и млади
на Времето от златната ръжда?... ...
Януарска река
Подавах ти вода във стъклената чаша
да отпиеш глътка и да продължиш.
Бяхме жадни! От жегата в главите ни бе каша,
сърцата ни туптяха в „stand by” режим. ...
Страхувам се от кладата във себе си,
от огнените пламъци бумтящи,
от мислите завихрено обсебени
танцуващи по въглени кървящи.
Страхувам се от реплики изпуснати, ...
На хората вече няма да споделям,
от страх да не ме наранят.
Със старите ''приятели'' се разделям,
след като не могат да ме разберат.
От хорските думи силно боли, ...
Днес е ден, а е нощ тук, на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера ...
Прииждат пълноводни вечер на талази,
отприщени от бента на живота липси,
но само паякът в кьошето дето лази,
улавя в бялата си мрежа мойте мисли.
Изплита сръчно многоъгълни въпроси ...
По „Omnes viae Romam ducunt“ - „Всички пътища водят към Рим“
🇧🇬
всички пътища водят към... рѝми*
.................................................................................................................................
Omnes viae Romam ducunt* - (lat.) / (Всички пътища водят към Рим*)
извори:
ЗАВЕТ
По широката вселена колко чувства разпилях,
прегръдки, погледи, усмивки, хиляди сияния,
запазих себе си и двойна роля не играх...
но превърнах се във две създания! ...
Юли си тръгва много самотен,
преметнал през рамо летния сак,
с бира в ръката, нервен и потен,
с цигара запалена в бледия мрак.
Няма навярно кой да го чака. ...