Докато те богатеят, народът тлее
и в мизерия жестока той живее.
Няма ли и той човешкото право
достойно да диша в теб, държаво?
Но що си ти, територия ли, ...
Не спиш ли? Чакаш ме отдавна?!
Пристигнах някак си, е тук съм вече.
Звездата, с нея идвах много бавно,
че моята планета е далече.
Повикана съм преди сто години, ...
Дали в чужбина да живея или тука
Хоризонти, пътища безброй
Човека все мечтае за сполука
Най-същественото все забравя той.
Ако ида и мечтите сбъдна дет' компнея ...
Моторница по Ропотамо плува
и вози пътници природогладни.
Реката своя чар ознаменува,
поднесен от тръстиките прохладни,
които най-шпалѝрно ръкомахат ...
Ти любил ли си някога жена такава –
така избликваща с невинност дръзка,
с очи като маслината зелена,
с коса развяна (като грива тръска)
със волност, грация – дълбоко споделени – ...
Музико, музико кaкво знaеш ти?
Всеки пленявaш с твоите лъчи
и всеки че той те обичa твърди...
Не сa високите тонове или нотите вaжни,
а товa което порaждaш - чувствaтa протяжни. ...
Ако можех да видя с очи на художник
===============================
Ако можех да видя с очи на художник
този свят — за минута поне,
бих разбрала навярно какво го тревожи ...
Реших да изкачвам планинският връх
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава, ...
Пред буря...
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
но синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
Много отдавна, не беше то вчера,
/минаха точно четирсет лета/,
братче ще имаш, подшушна ми леля
и аз примирено приех те с вестта.
Дойде` в своя час, синеок, ококрен, ...
Сезона на кръговрата…
Запиляха се летните дни зад хълма.
Слънцето и Луната тъжно и тихо лежат.
Есента дойде красиво разперила крила.
Обичам в нея всичко, дори гарваните, които кръжат. ...
Не искам и да знам какъв си,
сърцето ми разказа за това,
ти моят бряг жадуван и скалист си,
катеря те и бързам към върха.
През вените течи ми да живея, ...