Стихи и поэзия современных авторов
Сатира за нас българите (2) 🇧🇬
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте "който пръст заложи".
Макар и той да не е топ...
но Вуте, страшно да изложи. ...
Дух и плът 🇧🇬
твоята ръка!
Ласката запали
в мене любовта!
Силно те притиснах ...
За етническия ни проблем 🇧🇬
изпосталяло, кучето умира.
- А какво с бълхѝте ще се случи?
- Те ще си намерят друго куче.
Кое е кучето, кои - бълхѝте, ...
Дим от горящо кандило 🇧🇬
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...
Замира тишината бавно в здрача 🇧🇬
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...
Ако някой 🇧🇬
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...
Ще те пия докрая 🇧🇬
В кръчмата помня, видях те:
прекрасна, пияна може би,
на маса зелена покер играхте,
а в очите ти - вино, лъстиво лежи. ...
Тухла в зида 🇧🇬
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...
Далчев сигурно се смее 🇧🇬
Хълмовете, дълбоко скрити зад лунната светлина, спят спокойно, само тих барабан се чува от ритъма на сърцата им.
Дим от ръждиво копие бавно се приплъзва и се скрива точно никъде.
Клепачите, пресъхнали и натъпкани навътре в окото, са вече безполезни.
И пустата цигулка с безброй ...
Самота 🇧🇬
Не ми достигна даже той
И в екзистенциалните въпроси
Намерих студ, и лед, и зной
Личността си аз погубих ...
Страх от края 🇧🇬
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата си нямах страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
Родино 🇧🇬
Родино моя, мила и свидна,
ти си толкова горда и красива.
Моя майчице, скъпа, родна,
аз съм българка щастлива. ...
В ириса на вятър 🇧🇬
Отпих море от пазвата на облак.
Преглътнах изгрева. Заседна мирис
в ръцете ми и пареше от болка.
Потъпках дом, прекрачих малка църква. ...