Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
Омръзна ли да си прашинка от праха?
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...
ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...
Не знам,дали изобщо мога,да пиша поезия,
не ме интересуват и теоретичните й постановки-
единствено,когато в себе си вътре усетя
нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че
за битка съдбовна отново готов съм. ...
Помня твоето лице, и очите ти ясни.
Помня твоите целувки, и смях на момиче.
Но когато застана сам пред смъртта си -
само това ще си спомня - че ме обичаш.
Помня устните твои - горещи и сладки. ...
Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...
Тъжният поет
Хубавата поезия се ражда от тъга,
тя блика от поета, от неговата душа.
Една голяма тъга свързана със самота,
живее той с тях но търси любовта! ...
Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...
Зимата студена е.
Слънчево е лятото.
Пролетта е раждане и мъдрост есента.
А от мен във възела стегнат с непознатото
зависи, не зависи ли нещо на света? ...
Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...
Нима съм очаквала да се случи чудо,
да се събудя и да видя, че положението
докато сън съм сънувала е вече друго
и чист да е, като при сътворението
човекът, и зло да не вилнее като лудо? ...
Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...
Разпъването в кръг и на квадрат:
какво е искал да ни дари Леонардо?
Пропорциите човешки в този свят
или хармония между душа и тяло?
А другото?Къде остава скрито днес? ...
Човешкото тяло е храм,
в който Душата човешка се моли-
място, в което Духът човешки запрян
пише своята Велика или банална история.
Човешкото тяло е материя груба, ...
Не съм ви Муза, нито вдъхновение!
От тях съм по-добър във пъти!
Организирайте им професионално погребение,
че аз съм истината и посоката, и пътят!
А после със поклон ме приемете, ...
Кога избяга мойта дърта сврака,
Останахме двамина с котарака.
Живеехме на село в пущинака,
Но мина времето - умря котака.
Отидох аз при попа опечален, ...
ЗНАЧИ СИ ЖИВ
Този свят е тъй стар и тъй млад,
ту е капчица крехка, ту е твърда скала.
Този свят е тъй тих и тъй шумен,
ту е нежна утеха, ту е гръм на крила. ...
Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е, ...
Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси — ...
Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича, ...
Много е трудна тази борба,
прошка и обич, редом с лъжата.
Как да приемем, че всяка душа
често по пътя крета горката.
Пада тя, става, влиза във грях, ...
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...