Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...
Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...
"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...
Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
П Ъ Т Я Т
Амортизацията,подвластна е на поддръжката,
това е валидно и за човешкото тяло,
без превенция,само със кърпене,
то много дълго не би оцеляло. ...
Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...
В тишината, преди да изгрее зората,
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде! ...
Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега, ...
Не ме похвали, даже и обратно -
Блокирам те и майна ти теглих!
Творбата ми е злато златно,
какво разбираш ти от проза, или стих?...
А ти ми сочиш грешки, а не виждаш, ...
Великолепна, истинска мадона
във рамката на огледалото си ти!
С лице, свалено сякаш от икона,
с очи, описани във древен стих!
Косите ти се спускат водопадно ...
М Е Р А К
Много трудно се рисува със Словото,
ако ти липсват свежи,актуални идеи,
ако нямаш подкрепа от Господ
и примери ювелирни от Словесните Корифеи. ...
Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пари до болка и с времето се окопава. ...