Откога все сме тук, колко пъти си тръгваме?
Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.
И душата ми днес по-ронлива от въглен е -
пресушила морета и върхари сломила.
Щом я погне светът, ще свали тихо лодена ...
Днес пак е прошки, мила мамо,
и толкова тъга съм насъбрала,
от три години теб те няма,
а повече от всичко днес ми трябваш.
Да поплача пак на твойто рамо, ...
Неспокоен е сънят ти – виждам.
Кошмари ли те мъчат или нещо те боли?!
Дойдох в потайна доба да те нарисувам,
не да те обичам,
но ъгълчетата на устните ти ми заповядват: ...
Потънал е олтарът в храма
в мълчанието наслоено с вековете.
Ечали са молитви и камбани,
надежда се е сключвала в ръцете.
Искрящи свещи стапяли телата - ...
Ти си ми като буен пожар,
който без милост всичко поглъща.
Като студена сълза си в окото,
която бавно в сърцето се връща.
Вървя към теб в мъчителна омая, ...
Ти няма никога да разбереш, че аз не мога да заспя по твоя вина
и, че си единствената причина за истинската ми усмивка и за моите сълзи.
За това, че сърцето ми не спира да кърви и е празна моята душа,
защото ти избра да бъдеш с него вместо с мене да вървиш....
Аз няма никога да те оставя, въпреки, ч ...
ОБРАЗЪТ НА ЛЮБОВТА
Два гълъба бели са тази любов
Два лебеда бели са нейно сърце
Два погледа детски са нейна душа
Две длани човешки са нейната обич. ...
Във тоя шантав свят със теб не се разминахме,
макар че колко пъти сменяхме посоките…
Цъфтаха пролети и сменяха се зими
и пак ръката ми намираше в дълбокото.
Във тоя странен свят със теб не се изгубихме, ...
Прескачах дълго преспите в снега,
а ти примираше във моите ръце,
но във очите ти блещукаше тъга
и смръзваше за миг любимото лице.
А на концерта вчера бе щастлива, ...
Обичам!
Да чуеш обичам – от това ти се страхуваш,
когато с длани ти ме притискаш,
обичам, когато заливаш ме с думи богато,
обичам и още щом влезеш в топлия дом ...
Честит национален празник на всички българи! Поклон пред героите на България!
За да ме има
За да ме има, имаше Апостол,
хвърката чета, кърваво послание,
вървеше ти със три синджира роби ...
Изконното на края
Ние всички спокойни ще умрем накрая,
и ще станем част от майката земя,
всички ще изчезнем, които сме живели,
и ще се питаме, какво ли от живота сме видели? ...
Още една прекършена клонка.
Жертва на халос. Жестока съдба.
Пак сатаната се киска в премала
пирово грабнала млада душа.
Колко ли майки почернени плачат, ...