Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.
Рожбице бащина, обич най-свидна,
радост в сърцето му, първа.
Толкова рано детенце замина...
Черната смърт те прегърна.
Облакът тъмен в дома ни надвисна. ...
"Благодаря ти за тишината. Това трябваше отдавна да се случи."
И аз благодаря за тишината!
(До този миг, когато наруши я.)
Благодаря ти също за тъгата,
която връхлетя като стихия. ...
Обичал ли си някога толкова силно,
Че да чувстваш как ще се пръсне всеки твой атом от любов,
Да имаш нуждата да чуеш нечие сърце как бие,
Да виждаш очите, за които копнееш във всяка една секунда?
Изпитвал ли си някога нещо толкова чисто, ...
И отново! Отново лъжа...
И, разбира се, отново невинна.
" Невинността" ти ме захвърля в калта.
А аз те обичам. И си ми толкова свидна!
Гасиш бавно слънцето в мойта душа. ...
"така завършва всеки дъжд:
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж, ...
Ще остана дете
И до днес не пораснах – вироглаво наивна,
явно приказки много съм чела в захлас.
Вярвам в смелост и честност, и доброто откривам,
па макар и под маска, с дъх на ледников мраз. ...
Обещавам, няма никога да те предам!
От теб зависи ми животът даже!
Той беше, знаеш, като гръб издран,
на който и да се опреш не можеш!
Бе също присадена на дърво сълза - ...
Дирижирам съня на безмълвен щурец
и редовно се губя сред нотите
всички ключове липсват а вече е пет –
наближава часът ми за тръгване
всеки щрих съм запомнила всеки важен момент ...
С уморени стъпки ти прекрачи прага
към светлите лъчи на вечността
една ръка от дните ни отне те,
обрече ни на вечна тъмнина..
Там сред необятните простори ...
очите имат свой си пулс
зениците се свиват и отпускат
мигът разделя се на “да” и “не”
и всяко “може би” неволно стряска ги
очите осъзнават крехкостта на земното си битие ...
Отиде си - и цъфнаха цветята!
Лимонът в хола се покри със цвят,
повярвал пак в това, че на земята
най-кисел си е неговият плод.
За ден - и кактусите избуяха. ...
С присъствието си разглезваш дните ми,
превръщаш ме във кадифяна нежност!
Преливам в цветовете, до един наситени,
на цялата си луднала по теб копнежност!
Обичам безконечните ни "помниш ли", ...
С УХАНИЕ НА ЖАСМИН
Жасминът е цъфнал, а аз не съм разбрала...
Попил е той аромата все едно на безкрая,
а вечната ми същност някъде се е запиляла
и сладостта проспала на тази част от Рая. ...
10
Шумът на тишината
Тих летен ветрец се прокрадва наивно през гъстите буки отзад.
Топъл и лек, съвсем ненатрапчив, той гали ти кожата бледа.
Шумкат невинно листата зелени и юлски тревите високи. ...
Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството. ...
на И.П.
Айде море, да си вила, вила-самодива,
ама си лукава, че измамна и лъжлива!
Пусти момче да си оди, двори да си шета,
язе да ти кажем за Стопанката Ирена! ...