Поисках да политна, като птица,
да се рея в небосклона. Но вятъра
понесе ме надолу, като лист
увяхнал, щом отрязаха крилата.
Поисках да съм пъстро цвете, ...
Години нижат времето в косите !
Пространство търсещо покой.
В хаоса житейски мислите блуждаят.
Очите тъжни на тялото изпращат данни!?
Който карат душата ти да чезне. ...
Свободно дишам истината вече,
свободно мога мисли да творя.
Свободно!!! Времето ми тук изтече,
свободно се усмихвам на света.
При теб аз бях до болка лицемерна, ...
Вземам молив.
Започвам да пиша.
Олисвам се и се загубвам в симфонията на буквите, нежно изписани от ръката ми.
Много е приятно.
Забравяш за хора, проблеми, наранявания, хаоса и дори за любовта. ...
Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти, ...
„За мен чаша Мерло, благодаря!”
Нетърпеливо стрелвам асансьора...
И с нервен жест оправям си грима
пред погледа сърдит на сервитьора.
Загръщам се със шала. Застудя... ...
Като стара обувка, протрита от дългото носене
си ми страшно потребен, приятелю незаменим.
Щом си с мене излишни са всички въпроси
и най-сложният ребус е лесно решим.
Твойте болки отекват у мене със същата сила. ...
Лятото се скита във горите
по стъпките на плахи самодиви,
от аромата на цветя изплита
мрежи за мечтите им красиви.
Търси нежност в ласката на вятър ...
Този ъгъл е мой и не мърдам от него.
Преди време, нали ме наметохте в ъгъла?
Ако искам - ще си рецитирам Онегин,
ако искам - ще въдя из себе си гълъби.
Не пишете хвалебствия за чистотата. ...
Изписах думите, мастилото пресъхна,
на листа бял пред мене празнота,
а във главата ми се блъскат луди мисли
не мога вече в думи да ги подредя.
Изстина ми сърцето, музата пресъхна, ...
Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците …
И в интимният унес на проза, ...
Ти отново предлагаш ми среща.
И отново няма да дойдеш, нали.
Любовта ти не е толкоз гореща.
И вече не толкова силно боли.
Ти отново ще бъдеш със другия. ...
Прииска ми се... да си „консервирам” лято...
Няколко изгрева ще запазя в очите...
Малко сухи цветя и треви - букетче...
(тревичките омотани бяха в... косите...)
Допир от пясък ще помни ръката... ...
Беше дошла, не чух че почука,
а тя е стояла смирено до прага,
зъзнеща, заслушана в капчука,
по-тиха от изоставена гара.
Не я видях, отворих и тръгнах. ...
Ще бягам в полята ветрове да гоня. Намокрена от пролеттния дъжд. Ято птици ще ме съпровождат, и ще ми отварят път. Път в който няма пошлост и измама. Злобата е чужда в таз земя. Там живеят само Хора със добри сърца. Не искам да се връщам където ме предават . С двуличници денят си да деля. И много че ...