Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз, да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава, някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...
Какво от мене още искаш да ти дам?
Какво от любовта ми, все не ти достигна?
В този свят тъй шарен и голям,
обичта ми все при тебе исках да пристига!
Не те ли стопли огънят от моето сърце? ...
Под ярките лъчи на ясно слънце,
при повея на вятъра студен,
във всяка капка на дъжда проливен,
ти ще се взираш и ще търсиш мен.
Ти ще ме търсиш и ще ме желаеш, ...
Камбанен звън долавям в тишината
църковна песен изпълва ми душата.
Неделното утро е слънчево. Свят е денят!
Голям празник е. Богородица е!
Храма наблизо облян е в светлина ...
Любовта, която ни прави добри...
Любовта, която ни кара да бършем сълзи.
Любовта, която не търси изгода...
Любовта, която е знам - сливане с Бога!
За тази Любов воювах в сърцето.... ...
Не си отивай, защото съм слаб и няма да го преживея.
Не си отивай, защото си единствената причина за моята усмивка!
Не си отивай, защото е достатъчно разбито моето сърце.
Не си отивай, защото живота ми няма смисъл ако живея без теб!
Не си отивай, защото ангелите като теб трябва да са на земята. ...
*посветено нa мен в минaло свършено време (или с ностaлгия и смях към някогaшно "aз")
Получи се, едно тaковa,
почти дa го речеш любов -
уж мреш във слaдостнa уморa,
но слaдосттa е в вид суров. ...
Не е ли Господ техният Аллах?
Защо е нужно да се лее кръв?
Живеем по-мизерно и от тях,
а всъщност сме заложени за стръв.
Аз също искам нещо да взривя, ...
Какво прекрасно утро е навън -
слънцето блести между листата,
но от едничка мисъл съм отново опиянен -
мистерията зад отсрещната врата.
Излизам със надежда да надникна ...
Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.
Нали отдавам цялата си пита - хляб... ...
Направена съм от дълбоки корени
вклинени в древна кръв-земя.
Мислите ми са ушити малки спомени,
душата ми е вечната полу-сълза.
Денят ми е прощално навечерие ...
Днес избрах да бъда щастлив.
И усмихнат излязох от къщи.
Не погледнах облака тъмен и уродлив
и съседа, който постоянно се мръщи.
На ъгъла видях, просяк - инвалид. ...
Съдбата злокобна и в Хаос свободни
Вижте небето, навред потъмняло.
Дяволска нощ е, а то - тъй беззвездно.
Душата му черна, там долу заспала,
сега изход търси от черната бездна. ...
И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината, ...
Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи ...
Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Далѝ-
той някога ще спре да трупа и навява?... ...
Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...
И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...