Стихи и поэзия современных авторов
Трагедия в Мизия 🇧🇬
дали и нас ще ни сполети същата съдба!?
Нека любовта и грижата да надделеят,
нека всички хора в Мизия да оцелеят!
jenabg.com/novini/item/316-koshmar-balgariya-pod-voda-salzi-i-choveshka-maka-v-efira-na-nova-tv-ima-udaveni-hora-v-miziya
Пак и пак - все в неделя... 🇧🇬
Дълго събуждане...
Шумна врява и музика...
Душ за разсънване...
Вероятно - филийки със мед за "инфантите", ...
Наши са си, Войводо! 🇧🇬
за наука за свобода..."
Хр. Ботев
Имаме си политици –
циркаджии и комици, ...
Отвъд Еверест 🇧🇬
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...
Ангел на земята 🇧🇬
човеците и техните съдби
и му се стори жалко и жестоко,
да не е вкусвал никога сълзи.
- Аз искам там да сляза, ...
Ти 🇧🇬
дали завинаги ще е това?
Ако днес реша да ти се вричам,
дали във вярност ще умра?
Отново две очи ме гледат в мрака, ...
Време 🇧🇬
Време, което го имаш.
Време, което го нямаш.
Време, в което отричаш,
време, в което прощаваш. ...
Щурчета... 🇧🇬
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче. ...
Неделя 🇧🇬
Две дъждовни капки на стъклото
във едно се бяха слели
и не беше самотно и празно леглото.
Третата неделя спря да вали ...
Измамна е нощта... 🇧🇬
Измамни - стъпките, но пак вървя...
До болка изморена съм и ми се плаче...
До болка влюбена съм, но мълча...
Нуждая се от теб, за да се чувствам цяла. ...
Мода 🇧🇬
Пак съ чудъ кво дъ убличъ,
чи секи ден ино и същу
ниможи с негу дъ вървъ,
кугату съм извън ут къщи. ...
Просяк 🇧🇬
Бедна майка мен роди ме,
но с любов и грижа тя дари ме.
На работа цял ден се труди,
насъщен хляб да донесе. ...
Преди "сега" 🇧🇬
Сега се уча да мълча.
В безкрайната река от хора
да търся остров. Да горча
като пелиновото вино ...
Случка с внучка 🇧🇬
после казвам: Ти си права!
А тя: Бабо, ти си грешна.
Но добре, че си признаваш!
Думи за нягога 🇧🇬
но все го правех с нисък глас,
о, чувствата ми бяха чисти-
за издевателства над нас.
За туй, че бяхме по богати, ...
Баклавичка (част II) 🇧🇬
И как възбуди сетивата!
Жив човек едва ли може
да устои на Баклавата!
С кеф премлясквах и преглъщах. ...
Истина 🇧🇬
В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.
Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.
Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.
Пред болката склониха те глава, ...
Прегоряха сухите треви 🇧🇬
С тебе бяхме истински и луди!
Весело бе нашето море,
пръскаха вълните изумруди!
Беше лято– топло и добро, ...
И... мен 🇧🇬
трепва дъжд,
ухаещ на море.
Притихнал, бриза,
в мидичка се скри. ...