"Приключенията на един объркан ученик"
Излизам пред вас с пушка в ръка,
униформа зелена, гордо вървя.
Лачени ботуши, стъпка юнашка,
а аз се връщам от битка – еха! ...
Намерих мисъл с формата на щастие.
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал ...
Не прося ни любов ни уважение!
Не искам да съм стока със цена!
Искам само капчица доверие
и откровена, истинска сълза!
Не искам злато нито пък имане! ...
На дъщеря ми (още докато усещах най-сладките ритничета в корема си)
🇧🇬
През бременността трудно ми беше да се вдъхновя да пиша,
защото себе си стараех да успокоя, за теб да се съхраня.
Трепетни вълнения, радости и тревоги, мисли неспирни по теб,
мое дете, съпътстваха моето ежедневие.
Това красиво приключение от девет месеца ми е трудно да опиша, ...
МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...
В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...
Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...
З А С Л У Ж Е Н П О Д А Р Ъ К
Времето назад не можем да върнем,
но на процесите да въздействаме можем
и в огледалото отново да зърнем
Младост наивна и палава с душа разтревожена. ...
Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...
Сърфираше той сам по Telegram,
а тя бе знойна самка-инстаграмка.
По Facebook щом си чатиха със плам,
изгуби той душевен мир и дрямка.
Омаян от красиво й лице, ...
Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
"Вода гази, жаден ходи..."
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...
Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст! ...
Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...
Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...
Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...
Н А Д П Р Е В А Р А
Новият Супер Компютър в Швейцария
никога няма как да надхвърли
човешките възможности за създаване
с техните биологични,компактни сървъри. ...
/
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...