Като слънце в дъжда, ти си моята светлина,
в сърцето ми гори, нежна и прелестна.
Когато гледам те, виждам звездите в нощта,
всеки твой поглед е мълния, която ми дава сила.
Ти си любов, която не спира да расте, ...
Витоша планина
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...
ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...
Аз съм една от онези лудите,
дето живее в своя си приказка.
Такава, съвсем различна от другите,
красива не, просто истинска.
Аз съм вятърна, неукротима, ...
Няма да се върна,
бялото поле и зелените поля чужди,
сянка без контур, играеща от вятъра ми нужна,
избягала за щастието ни пламък
хибрид блуждаещ спасен от бриз за да не угасне, ...
Искам да боядисам света в синьо,
защото ти обичаш този цвят...
Искам навсякъде,
където погледна да е твоят цвят и
искам да нарисувам върху теб ...
DON’T WORRY, BE HAPPY
... ти ми написа мъничко писмо,
започваше с don't worry и be happy,
и сякаш че снегът на Адамо
се разтопи във топлите ми шепи, ...
Твоят изгрев
Всеки изгрев ме изпепелява,
както залезът в мен червен.
До сажди плаче, сълзите алени не съхнат,
защото си далеч, защото ти не си до мен. ...
Човече, бъди мъж и бъди честен,
проблем не с криене ще се реши!
Да, път към доброто не е лесен,
но кажи истина зло да се руши!
Политици алчно пари родни лапат, ...
На последна инстанция!?
Как ли, предсмъртните дни "изглеждат",
Накъде ли, вътрешните ни очи поглеждат?
Дали към светското.. или към небесното,
покаяние, прошка и надежда му е чудесното! ...
Всеки, който с дума, или жест
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...
"Последна песен"
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...
Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...
Сутрин се събуждам уморена от сънища
за по-добър свят и хора – човеци,
за чист въздух и градини в лилаво,
пълни с усмивки и влюбени погледи...
Не искам да ставам от леглото, ...
Едва ли листа бял ще ми е нужен,
щом не зная буквите да пиша,
но искам, искам силно да извикам
и подаръка си с думи да опиша.
Голям да бъде, но не чак толкова, ...