Нагон
От самота, безделие и леност, скука,
надига се у мен бунтарски див нагон,
че стягат ме чепиците да сгазя лука -
да наруша по буква и по дух закон... ...
Умирам и се раждам всеки път
след наште "малки смърти" и раздели!!!
И питам се, и питам теб за кой ли път -
Защо на любовта си демони сме зли?!
Но отговорът вече имам - вечен и до болка ясен - ...
Неведоми са пътищата Божии,
но, щем не щем, ще срещнем и смъртта.
Далеч е този ден – не ме тревожи:
знам – дълго се живее с любовта!
Не искам да умра върху носилка, ...
Разпадам се на пръски светлина,
опитваща се някак да нахлуе
през недопостроената стена
на някакво притворно остроумие...
И сигурно не ще ме утешат, ...
Щом затворя очи, чувам ноктите
зад вратата в главата ми драскащи.
Чувам смях от отминали истини,
те, коя от коя са по-стряскащи.
Чувам зъби прегризващи фазера, ...
ВИДЯНО ПРЕЗ КЛЕПАЧИТЕ
Изтича, прибира се вече животът ми,
скитник случайно намерил дома си.
Няма кой да го срещне на портите.
Само мравки, но и те са навъсени. ...
Сладко е в любов да се удавиш,
докато всичко друго на суша те привлича.
Но не можеш онуй чувство да забравиш,
което всяка фибра започва да обича.
Сладко, но с есенция на гнило, ...
Безпартиен съм – нямам билет...
Нямам стаден инстинкт – да ме водят,
към поредната паша напред,
а след туй, да ме стрижат и колят.
И безбожник съм – нямам адет, ...
Сърцето ми живее в празна стая,
заключено зад каменни стени,
ключът къде е, дори и аз не зная,
изгубен е завинаги, уви.
Душата ми и тя е заскрежена, ...
Родена съм да бродя из пустините,
да губя себе си, когато спра,
и да забравям какво преди съм имала,
когато в небосвода се роди нова звезда.
Родена съм в куфар да се събирам, ...
Приятели, представям ви стихотворението
с което спечелих ХІІІ Национален поетичен
конкурс "Искри над Бяла-2014"
И птиците в гнездата се обичат
В едно дърво, отсреща, всяка Пролет ...
Ти си ненужна, закъсняла просякиня,
която ме разкъсва непрестанно!
Но остави ме, моля ти се остави ме
и разбери, не си добре дошла!!!
Иди си, закъсняла и ненужна... ...
Минава времето, подскачайки като дете,
наместо шал увило шарена дъга
около своето вратле. Денят протяга ръст
и сянката във мене се прибра,
и стана тихо като в храм, ...
Свих цигара от недописаните ти стихове.
Малко нагарча тютюнът във тях.
Макар страстта между нас да е стихнала
и пулсът уморено утихнал,
да ги изпуша с наслада успях. ...
Подари ми прегръдка -
събуди стари чувства заспали...
Или може би изгрев... И да бъде такъв, който сетивата да пали...
Или нека да бъде мечта –
смешна приказка в шарена книга. ...
За любовта навсякъде се пише...
И всички гледат да я възхвалят!
Тинейджери и възрастни въздишат,
докато с нея, не се разберат.
Наскоро четох, че и тя е болест. ...