Хора спят повити в целофан –
или само частите от тях. Или останки.
Други спят повити във юрган –
от коприна, тъй де – свила. Симуланти.
Бягащи в един и същи коридор – ...
Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало. ...
Разстояния
Оттук нататък аз не съм ти ближен
и твоят свят за мене е неведом....
Развих способността си да те виждам,
щом спрях към теб вторачено да гледам. ...
Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...
Ни поглед, ни дума, ни допир.
Без израз, без чувство, без опит
да спре, да погледне света –
човекът забързано крачи така
през свойта сива житейска пътека. ...
Плаче ми се, плаче ми се някак си,
сълзите са пречистени в тъгата перли,
надежда са, че всяка недостатъчност
достатъчната своя радост ще намери.
Носят ми се, носят ми се дрехите, ...
„Докосни ме, моля те“ си мислех аз.
Уви не дойде момента, ни после, ни тогаз.
Докосни ме в тишината.
Туй ми е нужно на душата.
Докосни ме както никога не си преди. ...
Изстрадалите времето минути
напускат циферблата на живота.
Часовникът разби дванайсет пъти
кристалното легло на тишината.
Във полунощ умряха мигове от вчера, ...
Бясно е времето. Куца сакато.
Метронома отмерва. В гневно стакато.
В черни поличби - огън изпраща.
Злото за гърлото яростно хваща.
Там на небето - ангели бранят ...
Винаги така ще си те спомням
Как идваш тихо през вратата
Как в тъмното за миг ме зърваш
И към мене бързо приближаваш.
После бавно, смело ме целуваш ...