Когато цветето усмихнато в ума си ти
и обагряш с обич моята градина,
над тъжните блага слънцето започва да блести.
Бели рози - красота, през нощта усмихната луна.
Гонитба с мислите красиво нежни, ...
Дърветата, големите дървета –
отсечени! От много хладна брадва.
Харесвах ги, обичах ги и двете.
И колко е жестоко, че ги няма.
Оставили са толкова пространство! ...
Почти прозрачна съм. Почти не плача.
Почти съм свикнала да ме боли.
Почти усмихвам се, щом падне здрача
и всичко е наистина почти.
Почти привикнах с твоето отсъствие. ...
Дните ми не са това, което бяха,
нищо общо нямат те с преди.
Съвсем различни днес са някак
и представите ми, и надеждите.
Мечтите ми като косите оредяха. ...
Животът е най-строгият учител,
а аз съм непрестанен повтаряч,
преписвам на отличници мечтите,
но в сметките не съм добър играч.
В любовната наука - пълна каша, ...
Ти знаеш ли, че някога земята била създадена от някакъв си взрив,
ти знаеш ли, че някога децата рисували са с гума и молив?
Ти знаеш ли, че някога и Господ е бил съвсем обикновен,
че нощта, колкото и да е дълга, все някога заменя се от ден,
че всичките, скандалните въпроси се задавали на четири очи, ...
Ако можех послание да ти изпратя,
със птиците при теб да долети.
Или по вятъра да ти го пратя,
реката във прегръдки да го приюти.
Ако можех с мислите си да достигна ...
Колко те обичам? В празнотата
нямам вече сили за отдаване.
С обич ще погълна тъмнината -
ти ще бъдеш някъде на края ù.
Свърши се... изтекло е сърцето ...
Сиромашки въжделения
Само да се бях родила мечка,
без значение с какъв кожух на цвят,
нямаше да знам какво е зима:
с вятър, с дъжд и студ, със сняг. ...
Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...
Някой ми каза: „Красива жена!”
„На 50 ли?”, засмях се.
„Зле е с очите, но няма вина...”
мислех си и двоумях се...
Все ми се искаше някак си... (Да, ...
Познавам истина една в живота
и тя е обща истина в света.
Отхвърлиш ли от шията хомота,
ти виждаш вече иначе целта.
И седнеш ли на топло, на софрата, ...
Приятелко любима, колко хубава си ти.
Приятелко любима, пак с мили думи ме дари.
Добричка си за мен, това сърцето ми подсказа.
Много те харесва, въпреки че лично не те познава.
Но някой път добрите думи са достатъчни ...
Ден за ден живея в мисли опетнен, има нещо,
усещам как раздира вътре в мен.
Болката добре познавам аз, като понятие,
над сърцето ми виси проклятие.
При вида на блясъка в очите, ...
До първите петли ще е при теб.
При мене ще се върне малко странен.
Ще спи като окъпано дете -
до крайност уморен от близостта ви.
До утре вечер. После - пак и пак... ...