Госпожо Злоба, пак сте неспокойна.
От други чух, че много Ви тежи.
Тормозело Ви... (Точно ли се изразявам?)
наличието на щастливци със мечти.
Кошмари имала сте в безконечните си нощи ...
Нощта лениво се протегна в пухеното си легло.
Надигна се. Приседна.
Слънчев лъч надничаше през тъмното стъкло.
Той палаво разбърка рошавите ù коси.
А, тя, прозина се и запърха със сънени ресни. ...
Това лице в спомените заседнало,
безпомощното си тяло назад е облегнало.
Усмихва ти се, но няма сили.
Защо ги няма, къде да се скрили?
Бъди до него, увери се, че не се чувства само! ...
Този текст за песен е написан изцяло по и за музикалната композиция „Старият град”, чийто автор е музикантът с потребителски псевдоним Седем (Седем).
Давам пълните права за използване на този мой текст за създаване на песен, при желание на музиканта да го използва и при положение, че си намери подхо ...
Пристегна ме в прегръдката си хладна,
както змия около жертва се обвива.
Отровата си впи, а после бавно
захвърли ме ни мъртва, нито жива.
Полепна като пареща смола ...
Напразно се опитвам да забравя
и как ли да преглътна таз обида...
Не мога лесно някой да оставя
и с вдигната глава да си отида?
Не искаш да ме чуеш! Става хладно ...
Когато съм се раждала, феите ги нямало
и трите се разделяли с голямата любов,
едната вени рязала, другата припадала,
трета стихоплетствала поеми по Смирноф.
Не беше златно птичето на рамото ми кацнало, ...
Една малка оса, а пък жило
тънко, остро – същинска рапира!
В жълто-черното – нейната сила.
Закържи... и дъхът ти чак спира.
И стоиш вцепенен, непомръдваш ...
Защо съм толкова ядосана,
ядосана на себе си сега!?
Вървя на някъде без цел и без посока!
Копнеейки аз за човешки истини,
които мога със ръката да докосна!!! ...
Обичам те, няма да те оставя
нито утре, нито днес аз без любов,
сърцето си на пепел ще направя...
не ме съди за всеки огън нов.
Ти си моята, аз винаги съм с тебе, ...
По пътят си не равен и безславен
разпадам се аз всеки ден
и ставам , тръгвам пак на татък
събирам късчета живот от мен!
Събуждайки се тъй от сън реален, ...
Сигурно е от сезона да съм любопитна,
да търся рая нощем и да го изпитвам,
заедно с желания най-земни,
повярвах аз в романтика и песни.
Сигурно е от сезона с порив да те гушвам, ...
Клетката, превърнала се в организъм.
Организъм можещ да обича, но готов и на садизъм.
Живот изпълнен с неприязън и път житейски небелязан.
Организъм, който физически е висш,
се оказва лицемерна твар, ...
Кастрирахме душите си. Насън
сега мечтаем само свободата.
Не взехме и не дадохме. Отвън
плячкосва и разграбва само вятърът.
Понесохме товара. Без ръце ...
подгоних сенките на вятъра
препънах се от чужди пътища
с текила между несъзнати грешници промивах раната от удара
остана ми солта по устните
(и прегоряла рана в гърлото) ...
За теб накратко ми казват: , От лош човек
нищо добро не очаквай!
... Не го познаваш..."
Да - може би си такъв, може би...
Но се радваш като малко дете, ...