Нещо в мен умря, когато ти си тръгна!
Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.
Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!
Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.
Сега съм тук и плача, душата ми е празна... ...
Навярно сбърках пак вратата.
Но влязох. Повика ме с душата.
Приседнах до прозореца отворен.
Бях непознатата със светлината.
Прибрах крилата и зачаках ...
Опасно е за истински мъже във Варна,
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...
Омая ме и сякаш в приказка попаднах.
“Кой е той и откъде дойде?”
Това са въпроси, които измъчват ума ми
не от една нощ или от две.
Вървя след него, а полунощ минава. ...
Ласка, от луната да откъсна
парче небе, миличка моя!
Звезди няколко, красиви малки.
И лъчи сребърни като божи устни.
Всяка нощ, когато заспиваш през тази ласка, ...
Сам сред хора, беден сред богати, в сърцето буца, хлябът със кора е... с думи ти не можеш, неразбран си, хладен вятър що те бутне - паднеш. Ставаш, спъваш се, залиташ, много искаш, малко взимаш, обръщаш се и спираш, какво се случва не разбираш?!... А все потъваш и потъваш... спаси се, чуваш ли, отли ...
Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив, ...
Нарамихме с теб рано-рано мечтите си,
без изобщо да им бе дошло времето.
Преплетохме с грешните хора съдбите си
и сега - ще си носим бремето.
Но, кажи ми, как обясняваш, художнико, ...
Как обичам във очите ти да гледам,
и да виждам вътре силния ти дух
и как с усмивка всичко покоряваш,
и как не искам до мен да има друг!
Как със поглед само ме разтапяш ...
Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!
След бебето, детето и младежа, ...
Аз искам да знам, о, как искам да знам
небето когато захлупи
със сивите облаци древния храм,
горите, колиби, хралупи.
Когато настъпи всемирният съд ...
Повдига ми се от спомени - искам да имам бели петна.
Повдига ми се от изказани думи - превърнати в мъртви слова.
Най-трудно е да спра да заспивам с мисълта за теб -
когато заспивам.
По-трудно ми е да спра да се будя с нея - ...
Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам, ...
Къде си, Ориснице на сладка съдба?
Къде се криеш? Как да разбера?
Кажи ми, Ориснице, какво да донеса,
да ми го орисаш, за добра съдба?
В малко възелче завързах, любов, амбици и страх... ...
Писмо от Амeрика
Посвeщавам на всички български eмигранти!
Портата на двора, жално си подскърцва,
духашe и блъскашe сe вятърът в нeя!
“– Бабо, бабо... имамe си писъмцe,”- ...
На Мишо Цветански и Митко Никифоров (Ekstasis и Argonyk)
🇧🇬
Ей тъй, нищо, че хич не си приличате
и всички знаем колко се... привличате
в стиха ми неритмичен ще потичате,
докрай ме чуйте ако (ме) обичате:
За Бога, захвърлете томахавките ...
Всички седяха наведени и пишеха.
В един ритъм се изправяха и пак се накланяха.
Ръцете им в един такт се движеха.
Сърцата им по един и същи начин биеха...
Всички еднакви бяха... ...
Не мога да те мисля аз спокойно,
помисля ли те и ми става знойно...
а знойното си означава жега,
а жегата пък ми докарва нега...
Не мога да те мисля аз спокойно, ...
Хей, ти! Да, на тебе говоря.
Не поглеждай през рамото търсейки друг.
Точно ти - усмихнат и бледен,
затворил сърцето си – пътник неугледен.
Докога ще се криеш за хората ти? ...