За нещастните хора тъжим,
що загубиха живота си в мината,
безхаберието няма да простим,
няма да забравим за двамината,
чиито семейства са почернени, ...
Ненавист тежка душата ми гори,
към онази, що глупакът боготвори.
Тя своята сила не разбира
и затова пред безсилния поклони прави,
че чак с косите си пода покрива. ...
Ето ти самоличността ми,
прибави всички тези ненужни проблеми
и после ми се обади, да ми кажеш на какво е равно,
докато се третирам с терапия от билки и мехлеми.
Сто процента съм им странен на хората, ...
Не живеем ли толкова бързо и сложно?
Не пилеем ли сили в нечовешки борби?
В този свят на разруха дали е възможно
да усетим душата как от болка крещи.
Изнурена до дъно. Окована в лъжи. ...
За тебе още аз копнея,
без теб не искам да дишам, нито да живея.
Защо от мен така си тръгна,
питам се как мога да те върна.
Къде сгреших, какво направих, не зная вече, ...
Шампанско и сълзи, бил животът ù,
раздърпана, пияна, пилеела коси.
А той богат и снажен, в черно БМВ,
пускал и захапвал нейното сърце.
С черна рокля на голо и горещо тяло, ...
В памуковите мои ниви пусто е –
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
Няма го Ромео и Хамлет, Снежанка и Пепеляшка -
няма в живота мечта сбъдната от порив -
няма щастлива случайност
и няма чувство силно до плюс безкрайност.
Навярно не подхождам на този свят - ...
По-приказна от пясъчни замъци,
с душа по-тъжна от зимно небе,
тя пази ревниво старите рани:
под кожата бяла крие се въглен-сърце.
Едно болно дете шъпне молитва в краката ù, ...
Ще продължи животът ми, дочакал есента...
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота... ...
По–лесно щях да покоря Луната,
но не да спре да ме боли от теб...
Аз за теб погазвах правилата,
но ти не се отказа от лъжата...
Страхът си от високото забравих, ...
Как иска ми се да умра,
но вътрешно аз вече съм умряла...
Как иска ми се в огъня да изгоря,
но душата ми отдавна там изгаря.
Лута се из мисли моето сърце, ...
Ще искам от утре да не съм романтичка,
в простора да литвам неуморна,
сред градини да бъда и аз цвете,
а нощем звездно небе да ми свети.
Ще искам от утре да не съм поетична ...
Спри за малко, заслушай се в летния дъжд,
който весело в клоните пее.
Той пристига внезапно, ей така - изведнъж,
точно както съдба. Но се смее
под искрящите струи всяко стръкче трева, ...
Обичай ме, какъвто и да бях...
Скиталец, шут, мечтател романтичен.
От теб дойде щастливият ми смях
и смисълът, че просто съм обичан.
Обичай ме, какъвто и да бях... ...
Утро бързо сумрака подгоня.
Изсветлява. Денят се заражда.
Аз препускам към светлото с коня,
все натам, към планинската стража,
построена над тези долини ...
Къде си раснало до днес, та не си повехнало?
И цялата си красота все още съхранило си във теб.
Не си ли расло в бурените като всяко друго
цвете, изсъхнало преди да избуи?
Не те ли е докосвала ръка човешка? ...