Пълно е с безпокритни претенции,
със свалячи, с достойнство увиснало,
с млади, но сякаш за пенсии,
със светли личности... но с тъмно минало...
Пълно е с подобни и други, ...
Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
Отбелязвам в душата всеки лиричен звук.
Нима миговете святи са рана за моя слух?
И идват безсънни нощи,запалени от зора!
В толкова години,още ми е трудно да умра...
Заминаха любими хора:клада от тихи дела! ...
ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...
Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...
От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи, ...
И идва време - просто онемяваш
пред сребровеещата красота.
В очите на живота се смаляваш
и плези ти се нагло гибелта.
Богиньо моя, още не разбрала, ...
БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...
Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя беше във черно, с екипче модерно, ...
На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...
Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...
"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...
Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...