Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Мое местенце 🇧🇬

Намерих мисъл с формата на щастие.
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал ...

αρχωnda

Поэзия » Свободный стих

610

Не прося и не искам 🇧🇬

Не прося ни любов ни уважение!
Не искам да съм стока със цена!
Искам само капчица доверие
и откровена, истинска сълза!
Не искам злато нито пък имане! ...

gogata622

Поэзия » Любовная

827 1 1

На дъщеря ми (още докато усещах най-сладките ритничета в корема си) 🇧🇬

През бременността трудно ми беше да се вдъхновя да пиша,
защото себе си стараех да успокоя, за теб да се съхраня.
Трепетни вълнения, радости и тревоги, мисли неспирни по теб,
мое дете, съпътстваха моето ежедневие.
Това красиво приключение от девет месеца ми е трудно да опиша, ...

Simonstotel

Поэзия » Для детей

614

С тебе 🇧🇬

С тебе искам да се смея,
да притихвам вечер под звездите,
тебе искам да копнея
и да те гледам във очите!
С тебе искам, мила моя, ...

Dobr_1

Поэзия » Любовная

1K 3

Морзовата азбука на Любовта 🇧🇬

МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

555 4 1

Превръщане 🇧🇬

Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...

Лютиче

Поэзия

635 2

В утрото на нощта 🇧🇬

В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...

kateto.pavlova

Поэзия » Другая

825 1 3

Задаваш въпроси 🇧🇬

колкото по̀ си
задаваш въпроси - се
питаш - защо си

rhymefan

Поэзия

496

Продажба 🇧🇬

ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...

Валери_Станков

Поэзия

430 5 3

Любопитството ми няма горна граница 🇧🇬

Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...

mislitel

Поэзия » Философская

559 2 5

Заслужен подарък 🇧🇬

З А С Л У Ж Е Н П О Д А Р Ъ К
Времето назад не можем да върнем,
но на процесите да въздействаме можем
и в огледалото отново да зърнем
Младост наивна и палава с душа разтревожена. ...

krasio0109

Поэзия

582

Kлетва за обич 🇧🇬

За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

621 9 12

Мигове като птици 🇧🇬

Обичам те, нима е нужно
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници, ...

zelenaradost

Поэзия

605 1

Чаша вино 🇧🇬

Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...

aap

Поэзия

564 1 4

Социалномрежово 🇧🇬

Сърфираше той сам по Telegram,
а тя бе знойна самка-инстаграмка.
По Facebook щом си чатиха със плам,
изгуби той душевен мир и дрямка.
Омаян от красиво й лице, ...

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

778 2

Диджеят и Джокович 🇧🇬

Този диджей е толкова див,
как ритми страстни не пусна -
ритми на балканска самодива,
та тоз тенисист да се отпусне!
Камелия си е идол и героиня, ...

hcs

Поэзия » Юмористическая

998

Влакът на раздялата 🇧🇬

ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

562 3 2

Луна 🇧🇬

За какво ми е луна ли ?
Да мечтая! За онази влюбена жена!
В пазвата и аз да дишам,
а с душата и да полетя!
Влюбените ,казват, че живеят, ...

Dobr_1

Поэзия » Любовная, Эротическая

863 3

Сънен свят 🇧🇬

Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...

Яна_Славянска

Поэзия » Другая

782 1

Есенно ноктюрно 🇧🇬

Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...

Ревов

Поэзия

483

Наслада 🇧🇬

Ела ми гола
и ме съблечи.
В гореща поза
се разположи
и, обещавам, ...

mislitel

Поэзия » Эротическая

907 4

Всяка сутрин 🇧🇬

Всяка сутрин - на балкона
пия с котката кафе.
Гол - по къси панталони,
все едно съм на море.
С две фрапета - за закуска ...

Yuri

Поэзия » Любовная, Юмористическая

856 9 21

Детерминантност 🇧🇬

"Вода гази, жаден ходи..."
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...

krasio0109

Поэзия

480

На тръгване 🇧🇬

Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст! ...

gogata622

Поэзия » Гражданская

816

Неказани думи... 🇧🇬

Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...

ДаниелаВиткова

Поэзия » Другая

911 4 16

Княжевско прибежище 🇧🇬

Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...

Димитър11

Поэзия » Строгие формы

735

Картина 🇧🇬

Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.

Елиза13

Поэзия

716

Последният влак на България 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...

Валери_Станков

Поэзия

586 4 8

Недей... 🇧🇬

„Недей завижда!“ -
чу се свише - „Че се тъй
и Бог обижда...“

rhymefan

Поэзия

622

Учителка любима (Стих) 🇧🇬

Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...

ralicapoetry

Поэзия » Для детей, Свободный стих

804

Есенно настроение 🇧🇬

Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...

Дейна.1

Поэзия » Другая

1.2K 2 9

Линейка за издъхналото лято 🇧🇬

ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...

Валери_Станков

Поэзия

465 3 3

Бирата 🇧🇬

Посред деня, на панаира
припи ми се внезапно бира.
Да става, квото стане...
Напред бе, бай Гецане!
Направо тръгнах към кафето ...

байГецан

Поэзия » Юмористическая

783

Писано 🇧🇬

Никъде не е написано.
Никъде.
До този момент.
За мен и теб.
За нас. ...

ИваВалериева

Поэзия

421

Надпревара 🇧🇬

Н А Д П Р Е В А Р А
Новият Супер Компютър в Швейцария
никога няма как да надхвърли
човешките възможности за създаване
с техните биологични,компактни сървъри. ...

krasio0109

Поэзия

416

Мъдрост 🇧🇬

/
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...

bibsun

Поэзия

784 1

Щом болката се поболее 🇧🇬

И хукнах луда-полудяла,
нозете – боси. Трън до трън.
Не помня колко съм вървяла,
наяве ли, или насън.
Едничка лудост ме догони, ...

Patrizzia

Поэзия

482 2 3

Мечтател 🇧🇬

Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная. ...

aap

Поэзия

525 1 3

Житие & Битие 🇧🇬

....Житие & Битие....
Не Циганин, а Бог първо прокле рода и земята,,
проклетията си изрече Tой лично... от устата.
Така и стана... род против род, а ,змията виновна.....
И стана та написа нов завет.. като, "наука "основна.. ...

mterezios

Поэзия » Другая

853

Вяра 🇧🇬

Смъртта не е виновна за това -
изгубих те в онези хоризонти,
които никога не са отстъпвали назад.
Остана пепелта от теб,
наречена от хората надежда.

vega666

Поэзия

671 9 8

Стихи и поэзия современных авторов

Мое местенце 🇧🇬

Не прося и не искам 🇧🇬

На дъщеря ми (още докато усещах най-сладките ритничета в корема си) 🇧🇬

С тебе 🇧🇬

Морзовата азбука на Любовта 🇧🇬

Превръщане 🇧🇬

В утрото на нощта 🇧🇬

Задаваш въпроси 🇧🇬

Продажба 🇧🇬

Любопитството ми няма горна граница 🇧🇬

Заслужен подарък 🇧🇬

Kлетва за обич 🇧🇬

Мигове като птици 🇧🇬

Чаша вино 🇧🇬

Социалномрежово 🇧🇬

Диджеят и Джокович 🇧🇬

Влакът на раздялата 🇧🇬

Луна 🇧🇬

Сънен свят 🇧🇬

Есенно ноктюрно 🇧🇬

Наслада 🇧🇬

Всяка сутрин 🇧🇬

Детерминантност 🇧🇬

На тръгване 🇧🇬

Неказани думи... 🇧🇬

Княжевско прибежище 🇧🇬

Картина 🇧🇬

Последният влак на България 🇧🇬

Недей... 🇧🇬

Учителка любима (Стих) 🇧🇬

Есенно настроение 🇧🇬

Линейка за издъхналото лято 🇧🇬

Бирата 🇧🇬

Писано 🇧🇬

Надпревара 🇧🇬

Мъдрост 🇧🇬

Щом болката се поболее 🇧🇬

Мечтател 🇧🇬

Житие & Битие 🇧🇬

Вяра 🇧🇬

Очередь