Раз и животът започва.
Раз и те обгръща в доброта.
Раз и те подготвя за своята грозна игра.
Принуден си да играеш в нея, защото няма да има ,,два".
Но какво ти знаеш за това, воден си от една сляпа мечта. ...
I wonder if it was you that was afraid
of the light
Or the light in you has completely faded
You chose chaos amongst the fight
And the fields of fire you've created ...
Щом гладния душата си продава,
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено. ...
В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...
Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...
Нали ми знаеш тънките мераци
и колко лесно паля се в страстта,
а провокираш ме със нежни знаци,
докато, уж, досаждам ти - Защо така?...
Хитруша си (освен, че си Сънливка) ...
Растение с омайно ухание
Мъничко е,но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...
Не чуваш ли душата ти как плаче,
залостена от теб зад хиляди врати?
Измъчвана от глад и силна жажда,
на две превита от болката скимти.
А ти обличаш я с одеждите на фалша, ...
Ако пристигна някой ден при теб
и спра на прага на горещите ти устни,
такава буря ще се разрази, че
в усмивки болката ти ше превърна.
Ако полегна на самотното ти рамо, ...
Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...
300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...
Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
С теб стъпваме леко по тънкия лед –
пътека от жар и коприна.
Поскръцва отново под тежест паркет.
Внимаваш ли как ще премина?
Протягам ръце – ето вече си друг. ...
И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...
Защо за чужди грешки се виниш?
Не трябва всяка грешка да простиш!
За другите не можеш да живееш!
И ти обичаш, страдаш и копнееш!
Не трябва всеки грях да понесеш! ...
ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...
ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...