На края на града, където пътища пресичат
съдбите човешки, днес с теб се видяхме.
Там, където душите празни се отричат,
след хилядите сълзи, които проляхме.
Там в тунела аз те срещнах случайно, ...
Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
Не ми достига тишината на разсъмване,
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...
а Манекенът стоеше навън през Декември и снегът го валя
заебал своите чувства
отрекъл студa
празнуваше заедно със Тишината деня на Самотата
роди приказка от гърдите си ...
Внимавайте какво си пожелавате!
Понякога с мечтите стават грешки
и през сълзù безумно съжалявате,
че сте мечтали кратко, по човешки.
Съдбата милостиво бръква в раклата ...
Аз исках радост да ми подариш.
И гмурнах се в морето на живота.
Към тебе смело носех се, защото
поисках радост да ми подариш.
Подводните скали аз не видях, ...
Жена си ти... и аз не те разбирам,
но нека те рисувам със уста...
Най-топлите си багри ще избирам -
картина ще си ти от красота...
Жена си ти... изгубена половина ...
Тя си тръгва, преди да е още пристигнала
и в очите ù няма въпроси.
Нежността ù е шепот, изтръпнал от викове,
натежало от жажда докосване.
Тя е тайна, по-силна от хиляди истини ...
Щом изтрил си ме вече от дните си,
календарът ти празен без мен,
ще остави след мен многоточие
от неказани думи и тъжен рефрен.
Вече вятърът няма да помни ...
Напират в мен Гневът, Ядът и Жлъча.
О, искам аз жестоко да я мъча!
И него също, то се знай,
на мъките си тъй да сложа край...
Не ревност, а обида, болка ...
Откакто лятото прекрасно и топло отмина,
така и с него споменът за теб загина.
Ах, как искам да си върна летните и топли дни,
топлината на твоята усмивка дори...
Не искам за теб аз да съм само спомен, ...
Най-сетне щастлива до черно и котка!
Някой до днес ми тъкмеше сценария.
Вече знам – беше лош. До страдание.
Пакетирах малкия принц и Пинокио
и на пакета написах: чупливо. Don’t tоuch! ...
Ти си тука, Любов. Хапвам с тебе.
Ти стоиш тук на стола, мълчиш.
И предъвкваме старото време.
Някак късно е да отлетиш.
А за тебе е тясно тук, зная… ...
В такава нощ небето се отваря
и пали сто надежди във очите.
И сякаш ритуално се повтаря –
догаря свещ, молитва пази дните…
А някъде, в забравено начало, ...
Не чукай на вратата, затворена е тя.
Ключарят- време взе ключа.
Къщовник стар- прибра въздишките,
стъпките забързани, дори усмивките.
Реката на страстта изтече, ...
Пеперуди във снега!?
Седя след Коледните нощи...
Веселбата свърши!
Пред очите ми белеят хладни снежни площи.
А кипарисът - той в далечината снагата кърши, ...
В небето съм, не виждам никъде земя.
Над мен звездите липсват, само гарвански ята.
Не изпитвам страх, ни тъга.
Очаквах вас, мои гарвански ята.
Летя с моите братя и сестри. ...
Месечино, бяла и красива, в тази тиха ясна нощ
защо смълчана и самотна си всред звездния разкош?
Защо опечалена си и някак разтревожена и бледна –
та ти царица си – тъгата моя участ е, нали съм бедна?…
Сънят побягна тази нощ от моите очи горещи, ...