Стихи и поэзия современных авторов
Истина или се осмеляваш 🇧🇬
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
Криле 🇧🇬
оставят само те следи,
не могат да достигнат нависоко,
направени си сякаш от бразди.
Криле, посипани с пепел, ...
Обобщение 🇧🇬
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад. ...
Неназовимото 🇧🇬
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...
Бих искал 🇧🇬
за миг, пък после...
има ли значение след туй?
Нали вятърът е твоят дъх,
дошъл при мен като награда, ...
Аз не обичам 🇧🇬
Лъжите им не са за мен.
Аз на Доброто все се вричам.
От него аз съм възхитен!
Аз хипократи не понасям! ...
За обич възраст няма! 🇧🇬
За обич възраст няма!
С предразсъдъците спрете,
не слагайте забрана!
Задръжките ги захвърлете, ...
Минало настояще 🇧🇬
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
* * * 🇧🇬
надежда, бледа
лунна завивка,
бледи наши спомени,
бегли наши помисли, ...
Молитва 🇧🇬
вперени във купола очи,
момент отвъд делата светските,
по бузите сълзи.
Тамян, блестяща свещ смирена, ...
Непосятото 🇧🇬
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...
Нощен стих 🇧🇬
Аз съм нощен стих.
Топла сълза в очите.
Идвам в съня ти.
Да те целуна, ...
Искам и не съм 🇧🇬
а после и да съм мечта,
да пътувам, да се боря,
да летя с най-голяма лекота.
Понякога да имам гума силно искам, ...
Върнете си ми ролята 🇧🇬
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
Премълчано 🇧🇬
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...
Грешка човешка 🇧🇬
от думите лечебни и добри,
а не от завист, корист, дето ме спохождат,
облечени в лъжи.
Ограбих Бога, себе си дори, ...
Бягство 🇧🇬
Дни на омраза и негодувание
в този град, бавно умиращ.
Миризма на глад,
миризма на смърт. ...
Имах те и пак те пожелавам… 🇧🇬
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...
Ярост 🇧🇬
и иска всичко тя да опозори.
Яростта нахлу в мен,
завладя ме и малко по малко
тя в мен започна да живее. ...
Закономерно 🇧🇬
Продаваш ли - и теб ще продадат.
Само тишината ще заплаче в мрака,
щом във шепа лед затвори те светът.
Дълго в здрача сянка ще се скиташ. ...
Тя е вечна! 🇧🇬
ако не беше ти, любов!...
От допира ти всеки полудява,
преражда се и става като нов.
А лудостта изглежда ми отива, ...
Зима 🇧🇬
Целувките ме карат да настръхна.
От студ, естествено.
И трябва топлина,
за да стигна до теб потребен, ...
На езерото в Ардабил 🇧🇬
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!
Градът е там... във далнината. ...