НАРОД НА ПЪТ
... със двата крака в есента, на път към зимата – живея,
и – праведниче во Христа, все тъй вървя след Мойсея,
в молитвите си преди сън мълвя скрижалите му светли –
в най-черните пустини вдън! – въртя безкрайни километри, ...
Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...
П О П Ъ Т Я 3
Предимствата на поезията се състоят във това,
че тя е компактност от факти,емоции и събития,
Тя за Душата е елексирът наречен Жива Вода,
само,че нейните атоми са много по-сбити. ...
Отишъл калеко ми нагло да пита
във двора на най-помъдрелия крал,
за цветната негова плямпаща свита
и как ли без нея той би живял.
Блажен си, могъл бих аз да заложа ...
А трябваше ли да погубваме доброто!?
Нима завиждаме на добрина та, и защо?
Злобата не е ли сянката, която...
във нея доброто не вирей.
Залъгваме ,не другиго...а себе си. ...
Стели се тихо семплата вечер и
ангели няма - само със теб сме.
Мил, но и тъжен шепот вечно
облича ножа, с който ме дебнеш.
Тайни няма - знам ти волята, ...
Светът е полудял от суета,
от лъскави лъжи и гнили думи.
И губим днес човешката душа
в посоки и пространства помежду ни.
Зареяна в космични тишини, ...
Ще скрия каквото донесе сърцето за спомен
и само секунда тревогата ще го души.
Щом ти си усмихнат без него и дишаш спокоен,
морето ще гушна, навътре да ме утеши.
Ще слуша какво му разказвам по няколко пъти, ...
Старият геран ...
Зиме и лете, с мразовита вода,
със синджира, от времето ръждясал,
след мен дано да остане геранът
на двора – дар за идните стопани… ...
Здрависваме минаващото време,
отхапали комата му с различен плам.
Подправките му люти дъвче наш,то племе...
преглътнало неволите до грам.
Дали от вихрите и тръните забити ...
Не смее принцът даже част от крак
да топне във солената вода.
Поскача пред вълничките, но пак
пред Ариел изпъчва си гръдта.
В морето плува малката русалка, ...
През поля от макове идва лятото,
и поело в себе си техния пламък –
влива сила в стъблата на житото,
разцъфтява всичко под взора му жарък.
Земята притихва под знойна омара, ...
ИЗТРИВАНЕ НА КАЛНИ СТЪПКИ
И чашата ми с чай е изтъняла,
контурите ѝ в здрача се разливат,
Нощта не е уместна за раздяла,
щом сенките ни мълком си отиват. ...
Вече е твърде късно да се влюбвам отново.
Нима цвете откъснато ще възкръсне в душата?
Нали в чувства топли будува пролетно слово?
Нима не жадуват обич птици под родната стряха...
Чуйте ги,чуйте как пеят крилата им птичи! ...
ДВОРЧЕТО НА БАБА
... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител, ...
В двубоя между красивото и грозното
спечели грозотата, спечели несериозното.
В надпреварата със цветовете,
печели убедително безцветното,
спечели глупостта и задкулисието, ...
Славата опиянение носи,но и задължава,
отхвърлена,тя се крие във чувствата,
подхранващи инвенциите,що сътворяват
шедьоври в парада на възторзите и покрусата.
Божественият глас изгаря певеца, ...