Вали дъждът от влюбена представа
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...
Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър, ...
Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.
Сред всичките им приказки за грях, ...
Ще бъда сам до краят и времето
без значение колко близки може да бъдем
каквато и да бъдеш и в каквото и да са превърнеш
за колкото и дълго времето да вземеш
Обещай, че ще ме повикаш ...
На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...
СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...
В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
Москвичът, пак запали сутринта,
и бързо му протекоха маслата:
поредната му спусната лъжа
от путинските бункери в тайгата.
Той даде под капака - яко газ, ...
КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...
А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...
От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си, ...
ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
Щастлив съм щом си ти до мен,
зареждаш ме със топлина.
Когато ме прегръщаш съм смутен
сърцето ми препуска във нощта.
А щом с ръцете като от коприна ...
В секундата се сбират толкоз мигове,
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...
"Just a harmless thought of you"
is what I used to say
this heavy burden is nothing new
I lose my sanity straight away.
It started with a single thought ...
Една жарава с тебе ни дели.
Чудиш се дали си заслужава...
Ще тръгна първа... ако ме боли...
Ще зная... само обич е тогава.
Или нека заедно без свян вървим. ...
Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.
Не мога и сама да се позная, ...
Хладна, тиха, лятна сутрин
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...
Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил
законният сродник посреща те с жест, ...
Копнея за обич както огън обича.
Бурна и страстна, изгаряща тяло.
От нея сълза по лицето се стича.
При нея и двамата сякаш са цяло.
Все още не зная къде се намира. ...