ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...
BG Граматическо-В/спрягане!?
Аз... не те понасям.
Ти... също не ме понасяш.
Той/Тя... не знае, защо не понася... Себе си, дори не понася!?
Ние... не се понасяме. ...
Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам, ...
Днес отново съм там със онези въпроси
за отдавна премръзнали в спомени дни,
за тъга побеляла, с нозете си боси,
бродеща тихо сред нощния стих.
За прокълнато от чакане щастие, ...
Навлякла кожуха си облачно сив,
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...
СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...
Мина време, писмата ги мислят сега за мит
а вятър в душата носи
сержантски слова, не пестете гранати
а вятър само към теб ме носи
а месец от неволи ...
След мене никога мъжете не тичат,
аз страсти огнени в сърцата не паля
и погледи жадни не ме събличат,
с кокетство женско не умея да галя.
Не съм красавица като Жулиета, ...
Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.
В очите ми отдавна не денувал, ...
Прибрах се от работа вечерта късно
с уморени крака и къркорещ стомах.
Потърсих в хладилника нещичко вкусно…
Нищо не виждам. Умирам от глад!
Искам да викам, реве ми се просто! ...
На улицата срещна ме старица
в пъстри дрехи, окичена с пендари.
Протегна се към моята десница,
помислих си “сега ще ме удари”.
Но вместо туй, тя грабна ми ръката ...
Пролет е... пак в сърцата надеждите цъфтят
замръзнали са зимните забрави
между двама, вече станали прегради!
Виждам те в екрана, в прозореца на сайта си останала
нали е пролет, ражда се надежда, и спомените ни ще гледа! ...
БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...
И в тъмнината има светлинка... топла, "ароматна",
лъчите и облъчват душата... магия непонятна!
Огрява, затопля.. и душевен мир тихо създава,
"светлина", която не всеки от сърце осъзнава!?
29.02.2024-Виена
В моите чаши плачат лозите, осиротели от човешка примитивност...
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
Душата си обгърнах във лалета,
по-шарени от чергите тъкани.
На любовта, несретна и проклета,
не дадох със надежди да ме мами.
Но посветих й хиляди въздишки, ...
Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско ...
НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...
Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...