Стихи и поэзия современных авторов
И все да те чакам 🇧🇬
Тя, болката бавно минава
и светлата лунна пътека
единствена после остава.
Красиво шепни ми, красиво.... ...
Всичко, от което се нуждая 🇧🇬
а не разочарованията многобройни.
Въпреки това животът не е толкова суров,
защото дари ме с приятели достойни.
Израстнах при родители добри, ...
Чудо 🇧🇬
за да тръгне към своето вчера,
a нощта неродена, някак плахо и тихо,
път към своето утре намира.
Този миг е знамение. Летният залез ...
Орисана 🇧🇬
Без смисъл, дори не знам защо.
Вероятно заради самата самота.
Гримирам се просто така.
Без смисъл, дори не знам защо. ...
Армагедон 🇧🇬
Днес Благовец е... някой гони „злото“ -
със зли оръжия в злобното небе!
Пълзят вериги, сблъскват се животи...
къде вървиш човечество! Къде? ...
Плачи, майко , плачи 🇧🇬
за едничка ти Вяра,
че любов не личи,
щом се люби със мяра.
Жали , майко, жали ...
Небесна валута 🇧🇬
Божествен подарък, кристална идея,
лъчист многоцветен заряд.
Безплътната същност отвътре живее –
изваждам и ставам богат... ...
Uninvited (Неканен) 🇧🇬
Ти едва ли допускаш дефекта.
Че е празен и нищичко няма отвътре.
Само твойта измислена летва,
че е може би някак си твърде високо ...
Закъснях... 🇧🇬
А пътища няма.
Докосва ме само мъглата...
и вятърът - колко потайно
и злорадо в студеното ...
Вълкът 🇧🇬
се подава луната вече
нощен мрак се спуска
над душата и сърцето леден
сам стоя в мрака, ...
Защото те обичам 🇧🇬
когато някой с обич я запали
С една мечта покълва любовта,
когато си отиде оня залез.
И в моя ден надеждата лети, ...
Гордост и суета 🇧🇬
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
Eрос 🇧🇬
завесите са спуснати сега,
между нас протекла е плътската искра.
Тази вечер няма нищо забранено,
перверзно, изкривено - само чувството на ерос, ...
Пази се, любов 🇧🇬
Не унивай, любов, аз ще се върна,
не плачи и за мене недей да тъжиш,
недей, не проклинай, не ще ти отвърна,
до лудост дори по мен да крещиш. ...
Ще разберем сезона на простимото 🇧🇬
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта) 🇧🇬
Ако се забавиш още две минути,
не знам ще мога ли да издържа,
да те гледам разплакана в очите...
и да не се опитам да те спра... ...