Защо не пееш, Балкане, песни хайдушки?
Нима и тебе сломиха тез години
на раи послушни, на страха дружки!?
Вече не чакаш юнашка дружина
по теб да върви, дорде скове люта зима. ...
Понякога е късно... а още имам сили да се боря.
Понякога е трудно... но мога да съм твоя...
Понякога ти вярвам... греша, но се надявам...
... а друг път напълно те забравям...
... наивен опит да опитам отначало. ...
Коя си ти? Изглеждаш ми позната...
Не беше ли момичето, което
на плитки все си връзваше косата
и вечно с лудории бе заето?
В очите ти искреше огън чуден, ...
Да ме погалиш с космическа нежност,
да преминеш през моето небе,
подреждайки бели надежди
в закопняло за обич сърце.
Да ме докоснеш дълбоко, съдбовно, ...
В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат, ...
Предадох те, чак сега се осъзнах...
Предадох своето второ аз...!!
Сега хиляди сълзи проливам.
Предадох те, а бях ти обещала,
че няма да го сторя... ...
Търся под наем...
... семпла квартира в незнаен квартал,
мъничко тъмна - прозорците малки са.
Входа в нощта трудно би разпознал.
В банята тук, на една закачалчица, ...
Проваляш се отново и отново.
Питаш се защо.
Как стигнал си дотук се чудиш
и гледаш пак през замъгленото стъкло.
А хората навън минават всеки накъде ли не, ...
Под едрите листа на кипариса
и дъхавия цвят на олеандър
танцуваше сиртаки в такт Лариса
в пристанищния град, със Александър.
В затворен кръг на пляскащите длани ...
Обичаш ли я? Това искам да зная.
Както някога обичаше мен.
Изпълваш ли я с любовна омая?
Влюбен ли си или само заслепен?
Даряваш ли я с нежни ласки? ...
С теб всяко усещане е пролетна буря
и, дори да упорствам, трудно ще чуя
ритъма тих, с който сърцето мечтае
този дълъг и мъртъв студ да престане.
С теб всяко усещане е див летен порой, ...
В отпуска го пуснах да излезе
от любов и радости, от болки и лъжи,
дълбоко в мене да се скрие, да изчезне,
уж празно е сърцето ми, а ми тежи.
Нищото оковите си сложи ...
Избуяла, ръждива трева между дните ми
на един така тъжен октомври,
заличила е всичките пътища,
подобно на запустяло гробище.
Чакат ме още хиляди грешки, ...
ветропоказателят
Извадих от стария сак фотоапарата,
заснех в няколко кадъра илюзиите си;
затворих ги в целулоидната лента,
че ме изпохапаха като коне разюздани. ...
Погледни отвъд зеленото в моите очи,
събери ги в шепи моите скрити сълзи.
Извади ги на показ, после ми ги върни,
и нека ме горят... и нека боли!
Почувствай ритъма на едно сърце, ...
Живееха си на тавана Мишокът с мишката Гризана.
И, ще ви кажа под секрет, че имаха си рожби пет.
Секрет ли? Че какъв секрет? Че имали си рожби пет?
Разбира се, това е тайна, защото мишките, е знайно,
множат се като семенца. Ала семейство с пет деца, ...