Стихи и поэзия современных авторов
Сън 🇧🇬
под канделабри от звезди,
тя любимия си чака
в този час да се яви.
Тупти сърцето ù с надежда, ...
Портрет в автобуса 🇧🇬
набързо в автобуса взет.
От амбалажната хартия
лицето си не успях да скрия.
Поиска ми усмивка в замяна ...
Прилив и отлив 🇧🇬
По калдъръмените улички тихи
Шепот среднощен долавя се.
Смях на пресекулки.
В такт на потракващи токчета. ...
И какво от това 🇧🇬
Вълк в гората пак играе
и сякаш ме вика
там, при него, да седя.
Ах, как да устоя, ...
Грешница ли съм? 🇧🇬
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.
Удушете ме със скъпи парфюми, ...
Сняг през май 🇧🇬
над градините цъфнали
сняг.
И се втурнаха сръчни ръце
да прибират лалетата топли. ...
Живота оплете ти люлчица 🇧🇬
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...
Завих се с облак, да поспя 🇧🇬
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал. ...
Остана само...любовта 🇧🇬
В памет на младеж и девойка,
загинали в морето по време на буря.
Светкавици раздираха небето,
а страшният им тътен, ...
"Опасно" 🇧🇬
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...
Не зная 🇧🇬
но сърцето още кърви.
Далече са мечтите за нашите дни...
Не зная дали за мен още те боли,
уважение не остана дори. ...
Дъхът на пролетта 🇧🇬
Усетих те в себе си туптяща и нежна
още тази сутрин.
Вървях си и си мислех,
че сигурно през нощта си дошла ...
Далеч 🇧🇬
близко до любимия си, далеч
от мен в града голям.
Дори на край света да си, дори
и на хиляди километри да си, ...
И звънва песен… 🇧🇬
като капка дъждовна,
като приказка стара,
като мисъл греховна,
като мълния златна, ...
Лудите 🇧🇬
Другия...
Ще си остана оня...
Лудия."
Любомир Деничин (longin) ...
3ащо? 🇧🇬
Защо винаги любовта те предава...
ЗАЩО?!?!
Едно момиче и едно момче,
ти я обичаш, а тя пък не... ...
* * * 🇧🇬
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени ...
Не и утре... 🇧🇬
но аз не ще дочакам твойто утре.
Искам те до мене,
да спиш с мен в мойте нощи,
да ме будиш сутрин с целувки, ...
Помогни ми! 🇧🇬
помогни ми да не страдам вече
и по теб сълзи да не хвърлям,
и насън вече да не те виждам...
Помогни ми, като се обърнеш ...