На престола високо, над всички седя
и гледам със болка и скрита самота.
Чакайки да дойде краят на това,
чакам и се правя по-силна от смъртта.
Искам аз да падна, пътят ще е дълъг, ...
Земята изстива под моите нозе.
Да тръгна сам, но накъде?
Слънцето бавно потъва в недрата,
а аз усещам силна болка в душата.
Пътят до теб е дълъг и труден, ...
Когато мислиш, че животът ти няма как да е по-зле,
когато мнимото страдание, душата ти разцепило на две,
сковало пътя ти и светлина не виждаш никаква,
когато дъното си стигнал и няма кой да те възпре,
да скочиш сам в бездната на нищото, а там те чакат ветрове, ...
Знай, не те чакам тебе, Любов,
като светулка на моето рамо,
като сън в лятна нощ под покров
от звезди на вселенско начало.
Не те чакам и в пролетен цвят, ...
Дали ще можем в тъжното абсурдие
да се спасим - виновни без вина,
и търсещи наивно милосърдие,
да грейнем в цвете, вик и светлина?
Дали ще можем ей така, от нищото, ...
За какво ли да храня изкуство
в този пълен със пошлости век?
Имам нужда от истински чувства,
имам нужда да срещна човек!
За какво са солените сълзи, ...
Той дойде като насън при нея,
тя не знаеше дали сънува,
стоеше там във целия си блясък,
а сърцето и изтръпна до полуда.
Приближи се тихо, но не каза нищо, ...
Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...
Спомняш ли си някога, когато бяхме мънички,
как се хващахме за ръчички,
галени от нежното слънце, беряхме тревички
и наблюдавахме как летят пролетните птички.
Да, спомни си, тогава бяхме по-добри, ...
Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
Тихичко вятърът студен подухва
и без теб реалността пред мене рухва.
Един идеален свят, създаден от мечти,
а прахта ми носи спомени за твоите очи.
Тихичко капки дъжд по стъклото се стичат, ...
Така се случва: с теб вървиме двама,
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък? ...
Приятелство
Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,
и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.
Своите мисли четяхме тъй лесно.
Наш`то приятелство беше чудесно! ...
Здравей, моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...