Малцина са орисани – Те могат,
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите, ...
Нощта със себе си ми носи спомени,
за влюбените ни погледи,
за красивите ти кафяви очи,
за миговете ни, изпълнени с мечти.
За прекрасните ни моменти, ...
Ще можеш ли да се познаеш пак,
когато се завърнеш побелял в дома си?
В самотни спомени назад ще се обръщаш,
за да намериш паяжини зад вратата си...
И без да си направиш равносметка ...
Елегия за дракони и пурпурен дъжд
Дъждът вали от пурпур и сребро
и аз събирам с шепи от пороя,
и се надявам в моето легло
да те удавя най-подир сред зноя. ...
Появи се ти в живота ми случайно,
впечатли ме ти за няма час,
съдбата изненада ме отново официално,
и аз горкият останах пак без глас.
С нетърпение да чакам следващата среща, ...
Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя? ...
Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...
Ще се стопи сънят ми в сини облаци,
ще се разлее слънце с ласкави лъчи,
ще ми запеят думи в розово
и детството ми пак ще заблести.
Ще ми донася своя есен вятърът ...
Извадки от Форума: "Ателие за бълбукаща поезия - Кривият Шнорхел"
в сайта за подводен риболов 2009 - 2010 г.
*******************************************
Тук яко се заформи римен спор
между „русалката” Христина и Григор... ...
Не съм влюбена в теб,
а в спомена, който ми остави.
Дорисувах го - идеален си за мен -
поправих това, което не ми се нрави.
Направих те идеален, но измислен, ...
... и не мога, не искай, не мога
да забравя очите ти тъмни!
И отправям молитви към Бога,
и катеря по вярата стръмна...
Прегърни ме и с мен остани - ...