Гълъби
Похапвал си в парка човек слънчоглед
и гълъби два му следели ръцете,
подхвърлял им той, а след малко отпред,
да храни се с тях, приземил се и трети. ...
Навън се ражда бавно утринта,
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.
Събуждам се със първите лъчи - ...
Погълнал дим от фрази непристойни,
закашля се добрият тон,
обърна взор към мислите достойни
и влезе със съвестта в спор.
Прииска му се да е доста злъчен, ...
Танц
Танцуваме с теб танца на брака -
две напред, крачка назад, после встрани...
Някой настъпан е - сбъркал е такта,
но не спираме танца, дори да боли. ...
Дай ми, гълъбче, крилата си,
високо с тях да полетя.
Дай ми поне за минутка съдбата си,
да се издигна тайно над града.
Да гледам, гълъбче, през твоите очи, ...
Гримира се с завидната умелост
на обучена елитна проститутка,
светове неразклатими преобръща смело,
държи се като пълна луда.
Не я интересуват хорските слова ...
И понеже не бях като всички мъже,
дето сменят целувка за плен,
на дъгата по крехкото пъстро въже
ще си тръгна оттук някой ден.
Ако пък се забавя... не се кахъри, ...
КРИВАТА КРУША
В сравнение с дърветат отдясно и отляво,
на всички хора в селото изглеждаше им крива,
а всъщност крушата си бе напълно права -
тя просто бе израсла в крива нива.
В онзи миг, когато се целуваха звездите,
и някъде над нас струяха звездопади...
В онзи миг, когато пееха щурците,
и под прозореца ни правеха си серенади.
В онзи миг, когато нощта изглеждаше досущ ...
Зеница ми бъди. През теб да виждам
дори невидимите светове.
Разбий стените, дето ме зазиждат –
открий ми хоризонт. И върхове.
Мечтата ми бъди, която леко ...
Сезоните на сърцето
Нижат се годините - тече животът.
Като на кинолента избелява споменът.
А ние, пешките, играем свойте ходове
и искаме в сиво утро дъга да излезе. ...
Отдавна си мечтала за гарсон
красив, наперен и с льо фин фасон,
да ходел той по мои капризú,
и всички да ми ги задоволи.
Аз търсила от тук до Сен Пиер, ...
Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.
А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.
Устните ми тихо думи шепнат,
тихо и нежно потрепват.
Сълзи застинали и замразени в моите очи, ...
Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява – ...