Горещият въздух консервира мечти
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг, ...
Усмивката ми сега е замръзнала
и захвърлена дълбоко във времето.
По-дълбоко, отколкото можеш да си представиш,
където дори не може да бъде намерена.
Не е във въздуха или някъде по земята, ...
Благодаря ви, че ви има!
Пред вас събличам си душата,
а вие оценявате моя танц с милите си думи.
Разголвам си сърцето без свян отдавна,
но думите ми остават на белия лист ...
За миналото нека не говорим
и спомените нежно да приспим!
Вратата на съдбата да отворим
и в спалнята и да се настаним!
Че дългата раздяла не прокуди ...
Едва ли думите ти истина са,
мога ли пак да ти вярвам,
обичахме се преди тя да ни раздели...
Целувах снимката ти нощ и ден,
исках пак да си до мен, ...
Въздушно като ветрена целувка
спокойствието ми се разсея някак
и свита под измачкана завивка
разнищвам тъжна чувството си в мрака.
В мъглите на солено-сладки сълзи ...
Ела, чакам те, любими, днес е последният ден...
Ела, погледни ме и реши какво ще правиш с мен...
Виж в очите ми нашите спомени... усети тъгата на моето сърце...
Спомни си усмивките ми, от мрака прогонени...
Спомни си за невинното малко дете... ...
Чувствам твоята любов да гали моето сърце!
Чувствам твоята светлина да докосва моята душа!
Чувствам красотата на изгряващото слънце!
Чувствам твоя разум да докосва моя живот!
Чувствам твоята любов по полъха на вятъра! ...
Не, не искам повече нищо да чакам,
отпреди да те срещна съм чакала.
На перона си ти - закъснелият влак.
Аз - детенце за майка си плакало.
Не, не искам повече нищо да чакам, ...
Като безшумна лавина плъзва се минутата,
като беззвучен, естествен и странен крадец,
със каменна маска и зловеща отмереност.
Тя - "точността - вежливост била на кралете"!
Като кастанети потропват нечии токчета ...
На върха, там горе, във Балкана,
ръка в ръка сред пролетен ветрец,
пред нас се белна тихо Храма,
обля ни Светлина и сви венец.
Природата ни къпеше очите, ...
Когато всичко се покрие с прах,
ще дойде ден, ще дойде час, ще бъде грях.
Слънцето жарко ще изгори
в пламъка на своите лъчи.
Луната гордо ще се възкачи, ...
Рисувам. Лилаво-червени сънища.
Червено - да гори, и лилаво - защото го обичам.
Рисувам. В кръг преплитащи се пътища.
И всяка болка със цветове наричам...
... и спомените все още мърдащи... ...
Прилежно смачкани завивки,
очакващи със трепет изненада,
застинали в любовни чакащи отливки,
какво ли тази вечер им се пада?!...
До някъде щастливи ...
Оставям следи по бедрата на дюните...
По миглите полепват песъчинки.
Отсреща синевата и морето се целуват.
И вятърът се сипе на снежинки.
А в мен е чисто бяло. ...
Не вярвам вече в шепота на думите,
потекли покрай мен отречени,
покълнали във дланите очаквания
браздят по челото ми с бръчки.
Не вярвам вече, че съм птица ...
Настана мрак, музика звучи,
неуморни, пак потъваме в мечти.
Къде си? - питам се аз, а отсреща питаш се и ти.
Неуморно минава и последният час.
Аз чакам с надежда, чакаш и ти, ...
Усмивка върху лице лъжовно -
такъв си ти откакто я видя!
Друг си ти сега, за мене нямаш време;
все тичаш: днес си тук, а утре си там.
Усмивка вечно на лицето ти грее, ...
Във себе си плача, а външно се смея.
Пак гордо вървя, заблуждавам всички, че живея.
В очите ми гледат и болка не виждат.
Сърцето ми е мъртво, а те ми завиждат!