Стихи и поэзия современных авторов
Бих искала... 🇧🇬
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...
Толкова нежно 🇧🇬
Толкова нежно не съм те сънувала!
Толкова нежно не съм те целувала!
Сякаш Вселената ми проговори,
път към сърцето ти тя ми отвори. ...
Самозаблуда 🇧🇬
вдигаме пак врява, че света ще променим.
Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,
бунта ще почака, чувствам се като труп.
Проблема не е в някой, а в самите нас. ...
Пари супата лютичка, духай 🇧🇬
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...
Апева мартеничка 🇧🇬
ъ ъ
т т
в мъгла с ела
д а л е ч е . крайречна, ...
За нея, Жената! 🇧🇬
съм по-нисък от тревата:
сутринта се излежавам
докато тя закуски прави,
баня-маня, приготвя децата, ...
За прошка късно, а за смърт е рано 🇧🇬
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
Жената с главно "Ж" 🇧🇬
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...
Омагьосани сънища 🇧🇬
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
Разговор с бетонната планина 🇧🇬
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
Дяволска илюзия... или реалност 🇧🇬
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
Българщина 🇧🇬
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
„Трай коньо за трева зелена!“ 🇧🇬
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...
За първи път 🇧🇬
усещам се прегърната от нежна ръка.
В студената нощ, бавно, изгарят сетивата.
Неспокоен дух - огледало на жената.
За първи път, виждам, в две очи, поглед изпълнен с ...
За теб какво съм? 🇧🇬
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда ...
Вчера, днес и утре 🇧🇬
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...
Когато вятърът заспива 🇧🇬
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
В короната на Вечното дърво 🇧🇬
... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш, ...
За нормалните 🇧🇬
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
Ден с любима внучка 🇧🇬
Сбъднах си една мечта:
ден с любимо внуче!
Но не знам до вечерта
що ще ми се случи. ...
Стъпки по зимния плаж 🇧🇬
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
Когато не мога да спя 🇧🇬
в небето танцуват звездите.
Когато не мога да спя,
в сърцето се раждат мечтите.
Когато е светла нощта, ...
Апева „Студио Х“ 22 🇧🇬
П р е м я т а н, р ъ г а н,
дран, клан – доклан,
в е к р а н а
л е ж а х ...
Животът е миг 🇧🇬
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо ...
Грозданка 🇧🇬
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
Стъпки в снега 🇧🇬
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...
* * * 🇧🇬
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...
Разтърсването 🇧🇬
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали ...
Зимен пасторал 🇧🇬
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...