Поэзия - любовная лирика, белые стихи, хайку, стихи для детей

Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 3 🇧🇬

ПЪРВИ УРОК ПО ЛОВУВАНЕ
Майката подуши - вкъщи са децата.
Джаки се промуши плахо през вратата
и подви опашка зад една саксия.
- Няма нищо страшно! Тука ще се скрия! - ...

pastirkanaswetulki

Поэзия » Для детей

2022-11-29T13:30:13+02:00 885 2 17

Сезони 🇧🇬

Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката. ...

Ромашка

Поэзия » Философская

2022-11-29T13:16:17+02:00 1.1K 4 10

Дори за мен да те боли, в челото стреляй! 🇧🇬

На пръсти уж върви, върви и е изискан, и е фин,
читателят, но май уви! Е слон – в стъкларски магазин.
Да, става често и така, но истината затова е
подадена към теб ръка, или я стискаш, или траеш.
Не всеки, който те гълчи, те мисли братко за кретен. ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-11-29T12:59:13+02:00 638 2 8

Път през огледалото 🇧🇬

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-29T11:51:13+02:00 408 4 8

Изпитана рецепта 🇧🇬

ИЗПИТАНА РЕЦЕПТА
Някой листопада е разрошил –
с пръсти е преминал по билата,
и дъждецът с гумени галоши
газил е сред есенна позлата. ...

yotovava

Поэзия » Философская

2022-11-29T11:05:55+02:00 557 1 8

Перото ми е гладно 🇧🇬

Музата ми се разсърди,
на кравайче съм се свил,
няма в мене думи мъдри,
уф, завършен съм дебил.
Рибка римички подмята, ...

toti555

Поэзия » Другая

2022-11-29T09:31:09+02:00 914 6 11

Индиферентен 🇧🇬

Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Философская

2022-11-29T09:27:54+02:00 582 1

Живот 🇧🇬

Бях вече поотминал аз
на попрището жизнено средата
и вече бях изпитал страст,
разлъка, ярост и разплата.
Жени и вино, и купони ...

байГецан

Поэзия » Философская

2022-11-29T09:26:27+02:00 464 1

Поредният череп на Йорик 🇧🇬

Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-29T08:28:40+02:00 356 3 4

*** 🇧🇬

въображаем
е светът на любовта -
взел грях за наем

rhymefan

Поэзия

2022-11-29T06:53:24+02:00 499

В очакване годината на водния заек 🇧🇬

Да бъде Воден Заек много е добре,
тогава жаден няма никой да умре!
Той Заьо много бързо бяга знаем също,
дано не е след вражо нападение могъщо!
Наш дългоушко лаком е това го знаем ...

bojenski

Поэзия » Гражданская

2022-11-29T06:51:50+02:00 1.5K 7

Кулминация 🇧🇬

Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...

Светли02

Поэзия » Любовная, Оды и поэмы

2022-11-29T06:49:38+02:00 849 1

Освободи сетивата 🇧🇬

***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...

gabrielle

Поэзия » Философская, Свободный стих, Восточные формы

2022-11-29T06:48:26+02:00 1K 1

Отново ще си слънчево момиче 🇧🇬

Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...

agferdousi65

Поэзия » Любовная, Другая

2022-11-29T06:47:19+02:00 1.3K 2

Безусловно 🇧🇬

И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...

Ranrozar

Поэзия » Любовная

2022-11-29T06:45:51+02:00 599 4 13

Посветено 🇧🇬

на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...

svetlitschka

Поэзия

2022-11-29T06:45:05+02:00 528 1 10

Къде си, моя слънчева магийо 🇧🇬

Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...

dansyto

Поэзия

2022-11-28T23:18:01+02:00 720 3 4

Изпитание за сто живота 🇧🇬

С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...

dansyto

Поэзия

2022-11-28T21:06:07+02:00 632 2 7

Арестувани стихотворения 🇧🇬

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-28T18:35:27+02:00 1K 6 8

Градът ще се събуди засиял 🇧🇬

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная

2022-11-28T17:43:43+02:00 971 8 12

Изплаках най-щастливия си смях 🇧🇬

Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...

Dendu89

Поэзия

2022-11-28T17:32:33+02:00 1.2K 9 31

Жената, която е ничия 🇧🇬

Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-28T16:46:41+02:00 1K 2 2

Написано върху графит 🇧🇬

НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...

yotovava

Поэзия » Философская

2022-11-28T14:51:01+02:00 504 4 14

Тази нощ 🇧🇬

Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена. ...

Violet_86

Поэзия » Авторская песня

2022-11-28T12:49:21+02:00 1K 4 15

42 195 метра 🇧🇬

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-28T11:59:48+02:00 939 1 2

О, дете! 🇧🇬

Омаяно от ангелска красота,
сърцето ми нявга се усмихна,
възхитено от твоята чистота,
твоето сърце тогава то обикна!
Ела, искам твоето добро ...

hcs

Поэзия » Любовная

2022-11-28T11:57:53+02:00 960

Опустошената душа 🇧🇬

Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...

ВТ

Поэзия » Другая

2022-11-28T11:56:23+02:00 778 1

Звуци 🇧🇬

Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...

Лютиче

Поэзия

2022-11-28T11:53:47+02:00 566 2 2

Къде съм 🇧🇬

Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...

ninasar

Поэзия » Другая

2022-11-28T11:52:38+02:00 1K 6 15

Изкачване 🇧🇬

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето. ...

vega666

Поэзия

2022-11-28T01:09:21+02:00 1.1K 12 5

Защо мълчат Поетите 🇧🇬

Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг, ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-27T21:54:45+02:00 954 2 4

Мощта на светлината 🇧🇬

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...

Самодива

Поэзия

2022-11-27T20:46:09+02:00 1.1K 6 10

Гарата на живота 🇧🇬

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...

Скитницa

Поэзия » Другая

2022-11-27T20:44:50+02:00 1.6K 3 13

Стих от лъчи 🇧🇬

Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...

zelenaradost

Поэзия

2022-11-27T20:44:14+02:00 468 8

Приятелство - следа 🇧🇬

/ Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т.Д. Имам нужда от теб,
както цветето капка вода,
както птица простора
жадува и миг свобода. ...

tanq_mezeva

Поэзия » Философская

2022-11-27T19:36:32+02:00 509 1 5

Когато всяка Истина горчи 🇧🇬

... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист. ...

Валери_Станков

Поэзия

2022-11-27T16:18:03+02:00 769 1 4

В неделя 🇧🇬

Разкажи ми пак с трепет във сърцето
за минали усмихнати недели,
когато мислите ми беше ти,
а аз стоях на топло и приветливо!
Признай приятелю тихия си глас ...

eleonora6

Поэзия » Любовная

2022-11-27T16:16:01+02:00 686

Старата гара 🇧🇬

Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...

morphine_09

Поэзия » Любовная, Другая

2022-11-27T16:13:54+02:00 1.1K 1 4

Сподавен вик 🇧🇬

Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...

M1234567891

Поэзия » Любовная

2022-11-27T16:03:53+02:00 824 5 21

Безглаголна философия 🇧🇬

Реалност коварна, реалност- терзание!
Истина лъжовна, истина- признание!
Философия боса и понякога луда,
смях без усмивка, живот във заблуда.
Чаша студена в топла ръка. ...

Lidiya_Grigorova

Поэзия

2022-11-27T16:02:45+02:00 748 4 3