От очите ти бавно капят кинжали,
повличат цели епохи след себе си,
забиват в корема ми Средновековия
и оставят рицари в мен да ръждясват.
Коремът ми се свива като диван - ...
Години търсих в себе си молитва,
но истинска, в която да съм аз.
Къде не рових сума книги минах,
но нищичко така и не избрах.
Накрай открих ей тази рима - ...
Бързах да стигна големия хълм зад града,
бързах да тръгна по дългия път към света,
не вярвах, че в топлия дом на рода
утихваха всичките болки в гръдта.
Горяха дървата в голямата топла камина, ...
Туптиш в последни конвулсии, сърце,
и пееш предсмъртната песен
за приятелство мъртво навеки,
за в душата настъпила есен...
Зарад спомени нежни кървиш, ...
Почувствах те с върха на пръстите,
сирена съм - безумна - по пътя ти,
заяждаща ключалка на мислите,
фалшиви ноти с мрачни откъслеци...
Почувствах те с дъха на музиката, ...
Път без изход и едно порочно дело,
погрешни думи - леви убеждения.
Маскиран бал на граждани от село,
решават вместо нас без капка угризение.
А ний смирено си очакваме подбора, ...
На вид съм по-различна – със четири листенца.
Едва забележима сред другите треви.
Но имам чудна сила. От Бог ми е дарена.
И който ме намери, докрай ще му върви.
Но ти не ме поглеждаш. Минаваш покрай мене. ...
Исках през ключалката да надникна,
(да, знам доста съм любопитна)
тайните ти да открия и разбера.
(да, няма как да се спра)
Знаех, че вътре ще открия нещо ново. ...
„Какво си избираш -" - ме попита феята, -
„да обичаш или да бъдеш обичана?"
Тя не каза, че любовта е безсилна,
неконтролируема и прозаична,
към погрома безразлична... ...
По средата на приказна мисъл
аз се блъснах в прозрачна стена.
Някой там страшно беше написал:
Забранено!!! Останах сама...
През стъклото слънце приятно ...
Не се завръщай никога като поклонник,
разкаян и с приведена глава,
там, където за всички си покойник
и върху спомена за теб расте трева.
И да потърсиш път обратен - няма, ...
Студено е... и капят пак сълзи,
защото зная, че разривa допуснах...
но моля те, опитай, разбери -
принудена съм ръката ти да пусна!
Ще имаш, вярвай, много светли дни! ...
Предадох се без бой на сетивата си.
Гордостта ми, с охлузени колене,
пред тях стовари се и пожела си
предсмъртно да я запомня поне...
Нечестна борба. Волята поробваш ...
Изстиналите ми пръсти целуваш,
поглъщаш жадно студената снага-
отвръщам ти със поглед мразовит...
Любовта ни посипвам със суета.
И сякаш не разговарям с теб, а крещя, ...