Посветено на съпруга ми, с много обич, за петдесетгодишния юбилей!
Половин век - половин съдба.
Преминал си през топлите сезони,
през пролет китна - красота
и лято, с натежали плодни клони. ...
До болка романтична съм, а ти не си
от тези, дето лесно се обичат.
Любовта за теб е мост към две очи,
единствено когато виждаш смисъла.
До крайност се раздавам, ти пък не... ...
Опитах се да ти напиша нещо
за довиждане - но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
далеч остана бащиният праг.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...
В борбата си за власт, пари и кариера,
да не забравяме съвсем,
че всяко утре става вчера
и всеки бъдещ - скоро е минал проблем.
Да не забравяме, че покрай нас остават ...
Обичам те да...
Обичам те - да, и какво от това,
боли ме - да, а на теб не ти пука,
вярвах, че някой ден ще разбереш
как се чуствах, когато обърна ми гръб. ...
Когато те създавах... не разбрах,
че тук си и че си реален,
и в лунната пътека не съзрях
вечерния ти образ от вълни изваян.
Когато с теб живях... аз не разбрах, ...
Отричаш се от мен, завинаги!
Загубил вяра и разочарован.
Недей, не искам да те боли!
Подай на мене чашата с отрова!
Посях любов, а жъна днес сълзи... ...
Брегът на твойто детство още помниследите ти по мокрия си пясък,морето топлите ми пръсти мокрии се разлива с нежен плясък.
Различни брегове морето мие,послания за тебе тихо носи,и на различини брегове сме ние,но ни събира силната ни обич.
Едно море от малките ми дланидо теб изпраща топлина и нежност ...
Стопяват се във пясъка сълзите.
Морето ги прибира в пазвата от доброта.
Притихнали вълните им запяват песен
и ги орисват за обичане във вечността.
Луната, спътница на любовта, ...
В бели планини с върхове високи,
в преспи нагази и в красота дълбока.
Вятърко, попей нежно, песенно,
слънчице, изгаряй тъмни сенки.
Жарко ги потапяй тихо, тленно, ...
Погледнах очите ти и в миг разбрах истината -
всичко беше минало...
и любовта, и нежността, и милите думи вече не бяха същите.
Ти се промени пред очите ми,
а аз не направих нищо, за да те спра... ...
Потънал в сенките на свойта орисия,
чертая с огнен дъх бездомния си път.
Вървя в мъглата на летална немотия,
главата удрям си във всеки неин ръб.
Животът ми - арена на бездомни псета, ...
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...
На обичта - отвърна с безразличие.
Навярно Бог обратно си я взе.
Веднъж се дава. И веднъж е истинска.
А беше нежна. Беше цвят - лале...
Стопяват се последните отблясъци. ...
Над мене, грешницата, гарвани пищят.
Черна, като бездна, те поглъщам.
Греховете ми, наситени до черно,
в зелена шир се реят непростени.
Аз - грешницата, съдник - ти. ...
Дъждът почуква в такт по тротоара.
В такава вечер музата не спи.
В такава нощ сред някаква мансарда
шедьовър ражда се. Или почти.
В такава нощ в любовната си клада ...
Опитвам се да събера в сърцето си
болката на целия свят.
Знам, че не е редно да те съдя, Господи!
Но защо живеем в тоз ад?
Искам да излекувам мъката от всички сърца! ...