Стихи и поэзия современных авторов
Не мислиш 🇧🇬
Не мислиш, че ще те забравя,
но за какво си ми след като
няма капка милост в твоята душа -
ледена е тя. ...
Падайки 🇧🇬
и вятърен страх подкосява краката ми,
и дъжд всепроникващ облива сърцето -
прегръщам в себе си детето.
Тогава бурята емоциите е завладяла ...
Човекът на скалата 🇧🇬
избива ме на лудост и крещя,
затръшнах на деня вратата,
проклинам мрака и нощта.
И лутам се безумен между ден и нощ, ...
Пръстите ти още те издават 🇧🇬
Призрачни
Зелени
От бутилката си отлетяла рано
Френска непозната фея ...
Неделя сутрин 🇧🇬
Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен. ...
Искам да бъда 🇧🇬
Иска ми да бъда най-светлият блясък в очите ти.
Иска ми се да бъда най-искрената усмивка на лицето ти.
Иска ми се да бъда най-силната ти тръпка.
Иска ми се да бъда най-бързият пулс на сърцето ти. ...
Къде си? 🇧🇬
Вървя през студения ден!
А болката тъмнее вътре в мен!
Студ сковал е тишината!
Говоря си сама със самотата! ...
Залезът над пустия град... 🇧🇬
пречупи се пред мощта
на толкова скрити страхове...
Те никога не са чувствали,
зад усмивките си нямаха сърце. ...
За невидимото 🇧🇬
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...
''Любов от пръв поглед'' 🇧🇬
Влюбих се в нея и направо ще полудея
и какво ми става, не мога да обясня,
и също така какво е това, аз не зная.
Любов ли е като тази, дето не може да мрази. ...
Разкаяние... 🇧🇬
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали... ...
Пясъкоструйно времето изтичаше 🇧🇬
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се, ...
Българско лято 🇧🇬
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти. ...
Милувката на розовите трънчета... 🇧🇬
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...
Времето отмива 🇧🇬
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой, ...
Живот в секунди... 🇧🇬
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...
Свободна младост 🇧🇬
смисъла на болката вече не откриваш,
излез навън в стъпка бодра и
усмихни се на света.
За какво са ти чувства ...
Дъжд 🇧🇬
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж, ...