Двуличник
Скъпа колежке, с голяма бока ти пиша,
защо хората си правят толкова труд за този театър!
От превземки: как да ме спечелят, вече трудно дишам.
Аз мога да го отмина, но забелязва го душата. ...
Не си мисли, че си единствен, не си мисли, че си мечта.
Като тебе има още много други по света.
Та нали всеки иска това, което не може да има.
И ти ще ме поискаш някой ден, но тогава ще е късно,
много късно, защото вече не ти ще си моята мечта!
Още помня теб, сякаш беше вчера.
Галеше ме, влюбен. Нима всичко било е актьорска игра?...
Сега само този спомен ме гори, повярвай ми, боли и не ще обичам друг,
останала със сълзите си в този студ.
Но дано тя те гали с мойта страст, нека те обича както аз, ...
-------------------------
Дали за теб съм аз все още онзи същият,
признавам, че не бях добър и че постъпих зле,
но аз човек съм и за мен присъщо е,
да бъркам и да обещавам, че следващия път ще бъде по-добре. ...
Във този град със улици, коитовсе още помнят твоите следи,витрините поглеждат дяволито,във тях да се огледаш ти.
Морето те очаква на брега сии помни колко го обичаш ти,вълните се разбиват в яроста си,че всичко е отминало, уви.
А люлката, в която ме люлееше -притихнала, студена, сякаш спи.В косите ни ...
Изгубеното време се надвеси над прозореца и разпилените му сълзи се вкопчиха в цветовете на ябълковите дървета. Три изстрела проехтяха и светкавица начерта графика в тъмното небе. Бурята отминаваше и под дъгата се надигнаха нови птици и цвърченето им загъделичка надвесеното. Смях се затъркули надолу ...
Влюбена до лудост ме оставяш да плача сама без глас
съвсем уморена от студа в гърдите умирам в този час
исках да те имам, но съдбата те отне
пак без думи повтарям твойто име на колене
Как да забравя, че лъга ме ти ...
Не искам да имам очи,
когато не виждам твоя образ във тях...
Не искам да имам уста,
щом не успях да ти разкажа всичките си приказки...
Не искам да имам уши, ...
Листът ми е чужд...
Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?... ...
Случвало ли ти се е от сутринта,
да знаеш какъв ще е денят,
всяка лоша дума, която ще ти кажат,
всички случки гадни, които ще те смажат,
всичко лошо, което ще има, ...
Бавно тръгни, недей да избързваш,
не изпреварвай скоростни влакове,
с каузи чужди недей се обвързва,
в хора не стреляй с кървави знакове.
С верни приятели планини ще повдигнеш ...
… И ритъмът на вятъра песен пое.
Изплакна нозете си в очите ми.
И понесе я през тъмното небе.
С огряващите погледи на предците ни.
… И шепотът на листата мелодия запява. ...
Със скитащи души, с фъртуни върли
преспивах... дом бяха сенките на сляпа корист.
Планувах бъдещ брак със вечност,
свян плах, внушение за орис.
Убивам сънувано. Не преживяно. ...
„Обичах те безумно, но ти не ме разбра.
Помисли ме за малка и с мен се подигра."
И все още те обичам, за мен си всичко ти,
ала пред всички аз отричам и пред теб дори.
При срещите случайни извъртам аз глава, ...
В такава нощ е тежко да си сам:
когато в пазвата ти светлина живее,
а няма на кого минутите да сгрееш.
В такава вечер тежко е да бъдеш сам:
когато носиш такава топлина в ръцете, ...
Светят във синьо хиляди екрани
от хиляди примамващи витрини...
Поглъщат в себе си изгубените погледи
на хиляди изгубени души...
Незнаещи да гледат в себе си сърца ...