Тя живееше самотна край селцето,
в схлупена къщурка на брега на морето.
Криеше лицето си в съня на нощта,
ръцете й докосваха безстрашно свещта.
Пламъкът бледен изгаряше кожата топъл, ...
... И ето, че подавам ти ръка и потъвам
в топлата прегръдка. Прилепнали един до
друг, дъхът ти с моя в едно усещам.
Сърцето ми тупти за теб, а твоето е лед.
Но опитваш се да ме целунеш, главата ...
Питаш ме какво се случва с нас оттук нататък,
но аз отговор не мога да ти дам,
защото нямам никаква представа
какво върти се в твоята глава.
Искаш да решавам вместо теб, ...
Какво сме си говорели със теб?
Разказвали сме си навярно приказки...
Дочух, че имал си криле...
Какви криле? Къде са ти крилете?!
Дочух, че можел си навярно да летиш, ...
Във бистрата река на вечността,
във водовъртежа на забравените дни,
във спомени, обгърнати в мъгли
и света, обгърнат от самота,
река без бряг, без краища дори. ...
Сняг навън се тихо трупа, време е да хапна супа,
че моят нос студ не обича и веднага се разтича.
Времето навън е леко хладно, жалко, че и вкъщи нямам парно,
ще си мръзна яко тая зима, а имам даже сняг да рина...
Ах, кога ще дойде този ден, да видя аз снега стопен, ...
рубая
Не бих искал в бъдещето си да надничам,
за да разбера какво съдбата предрича.
Нима би била радостна тази утеха
да узная утре кой и защо мен ще обича...
Повярвах ти, че ме обичаш, че ще бъдеш само с мен.
Лъжеше ме и ме гледаше в очите всеки божи ден!
За теб бях просто кукла, към която можеш ти да се обърнеш винаги, когато ти се иска.
Тъпчеше ме всеки ден, без даже да ти стиска!
Когато казвах, че не съм ти роб, ти казваше "Ще станеш!" и аз навеждах г ...
Синята отрова в твоите очи.
Отровата, която носиш само ти.
И само аз усетих нейната власт...
Възпламенява тя във мене страст!
Но уви - сърцето ми разби! ...
Вярвам в Тайнството на Силата... -
не във явната и демонстрация.
От устрема могъщ тъй близо спотаена Изнемогата е.
Тъй както Радостта - от Болката...
Вярвам в Тайнството на Силата... ...
Не ме забравяй, моля те... недей.
Единствено това ще те помоля.
Здрачавай се в очите ми. Тъмней...
Със думи лъкатуша до завоя
на твоята двулична тишина, ...
Унесена в живота бурен, в един неспирен бяг,
прекосявах морета, планини обвити в прозаичен мрак.
И тъй царувах - побеждавах, падах, но пак пламтях...
но сега, ридаейки, свойта непоправима грешка осъзнах.
Ухайните цветя не помирисах - забравих що е красота. ...
Не ме мисли. Незаслужила съм твоята любов.
Не ме търси. Аз заглъхвам като песен.
Да те обичам малко не ми достигна в тоз живот.
Но без мене денят ти ще е лесен.
Аз не обичам красивите моменти. ...
Не бях ли за тебе от огън по-топла? С очи те изгарях!
В моите ръце студен ти пламваше с твоята страст.
И не бях ли по-силна от хиляди реки, бушуващи бясно?
Тръгнех ли - не, връщах се, говорех ли - ти бе ням.
Моята душа бе храм на хиляди светлини. ...
----------------------------
Настъпва утро,
с тихи стъпки тръгва си нощта,
а небето сякаш се пропуква от лъчите светлина.
И всичко става приказно красиво, ...