Ще поплача още малко... нека да боли.
После ще избърша мокрото лице.
Ще се сбогувам с многото сълзи.
Време е да се усмихна от сърце.
Ще гори онази празнота в мен, ...
Отворена врата и новокръстен.
Камбанка звънкаща, с годежен пръстен.
Живот от филмова лента изнизан.
Със сребърни камбанки ли орисан!?
Безгласно минало, в бъдещо слисан. ...
Острите токчета
Острите токчета пронизват сърцата на паветата
и тихо стенейки изпукват, но не от болка, от
копнеж по красотата, дето ги настъпи.
Острите токчета бяха напрегнати, не е лесно ...
Гмуркам се в морето от сълзите ти.
До шия. Сетне пропищявам пак.
Недей да бързаш. Сложна личност съм.
Не ме поставяй в стъклен саркофаг.
Следобедът ми цял е в призрачност. ...
Да разплетем пръстите си и болните въпроси.
Без караници, излишно е.
Без целувка за довиждане, до крайност късно е...
Нека по-тихо от снежинките...
Нека ни заличат следите в нощта... ...
все още със сила в мойте крила,
търся своята суша в морето,
къде да отдъхна, къде да се спра.
Горе, високо, щастлив и доволен,
синевата за мене е храм, ...
Кръстопът е животът ни омагьосан,
накъдето смирено да тръгнеш
ще можеш ли крайните дарове
на изтеклото време да зърнеш?
Дали ще можеш ти да се пречупиш ...
От първите симптоми на сбогуване
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.
От първото усещане за болка ...
Нощ любовна - разлюляна люлка
на телата ни - преплетени венци.
От въздишки рукнаха стъклата.
Огънят е в нас, а сняг навън вали.
Прежаднели устните ни пият ...
На мойта обич късах цветовете,
разпращах ги по цялата земя...
На хората в сърцата, в умовете
гнездо да свие Любовта...
Сезони минаха... Изтича времето... ...
Ще ме убиеш! Точно ти? И в бяло?!
Перверзна си, такава непорочна.
Познаваш къщата ми. Холът. Вляво.
Очаквах те. Но ми е рано в 8.
За първи път те виждам със червило. ...
Дали далеч ако си, ще те чакам?
Дали ако се върнеш, ще те помня?...
Дали ще чувам в нощите как шепнеш?
Дали ще мога да съм същата за теб?
Дали звездите ще изгряват пак за мене? ...
Ако можех да те направя щастлив,
бих изпълнила всяко желание.
Бих дарила най-вечния миг,
без да мисля за път, разстояние.
Бих вървяла седмици, месеци, ...
Съвременен Робинзон Крузо
На остров живее съвременен, чуден,
към материка - два моста и метро,
но в ритъма му оживен, многолюден
днес той е просто Робинзон Крузо. ...
Достатъчно ми беше... да ме имаш,
от упреци превърнах се в порок,
а дълго носех името "любима"
и теб в сърцето... като Бог.
Не ти се молех, само те обичах, ...
Поисках да бъда звезда,
да стоплям с усмивка всички сърца,
да бъда идол за много души,
да подражават на мен и на моите грешки,
но вгледах се тихо дълбоко в очите - ...
Няма те! Но странно е защо не ме боли.
Отиде си! Но сякаш нямало те е дори преди.
Всичко свърши! Нима не осъзнаваш?!
Забравих те, а ти не се предаваш!
Плача, ала не от мъката по теб! ...
"Очи, които не виждаш, се забравят!"
Кой измислил е това?!
Някой не познаващ любовта? - Обичал е предмет.
Но затворя ли очите си, давя се в тях.
Две кафеви черни дупки отново ме изпълват с топлина. ...
Аз съм момичето, което ти дава сили,
аз съм момичето, което сутрин ти казва "Мили...",
аз съм тази, която вечер прегръщаш,
аз съм тази, заради която в къщи се връщаш.
Аз съм тази, която за тебе всичко би дала, ...