Стихи и поэзия современных авторов
Утринна меса за Бога 🇧🇬
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
Малко друга, но съм аз 🇧🇬
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех, ...
Българското 🇧🇬
аз винаги ще те почитам,
България може да се справи,
силния ти дух обичам!
Трябва да намерим път, ...
Стихотворение, надраскано с гвоздей 🇧🇬
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
Без разрешение 🇧🇬
без разрешение.
И кой знае с кои се срещат,
а аз - в неведение.
Може би точно с твоите са ...
Добрата дума 🇧🇬
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...
Многоточие след епиграф 🇧🇬
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен, ...
Черен петък 🇧🇬
аз отидох на пазар.
Да попълня - в мезонета
моя алкохолен бар.
Стигнах Мола за минута ...
Монолог на Майстора 🇧🇬
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...
Моят извънземен адаш 🇧🇬
Някой в храстите се скри.
Смел съм аз за много хора.
Умножиш ли ти по три
тази думичка за мене, ...
Парченце вестник, къс дъга и птичка 🇧🇬
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива ...
Честитка за рожден ден 🇧🇬
Отново е ноември - осемнайсети!
Отново празник има у дома.
Животът е една игра на ластик
с много, все покачващи нива. ...
…Дори с хиляда лампи аладинови 🇧🇬
Мълчат си, златни,
рибите на дъното
на язовира
до църква потопена. ...
Безпричинно щастие 🇧🇬
Внезапно връхлетя
Душата ми, любимата
И тя във миг запя.
Без никаква причина ...
Велики въздихания на книга 🇧🇬
В живота то пропусна любовта, която по наклоните се свлече.
Остана му на него да твори за залези – на утрото дечица.
Човечето сърцето го боли. Сърцето бе удавено в панѝца.
Опита да помогне на света. Помисли, че светът ни е прекрасен. ...
Някога някъде... 🇧🇬
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм? ...
С пречистена душа 🇧🇬
Пречистих си душата чрез стиха...
Тъй, все едно отишла бях на църква,
да изповядам своята душа
и вярата си да спася - невръстна. ...
Необходимият луд 🇧🇬
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час. ...
Монолог на бившата нежност 🇧🇬
Лаех почти за трима.
Вазата ти капичнах,
пишках ти на килима.
Палава бях, изгризах, ...
Мълчанието на рибата 🇧🇬
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...
Коледа ни подмина 🇧🇬
посред ноември радва.
Няма ни хляб, ни сирене,
а за елхите — брадва.
Светят в неон витрините, ...