И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...
Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага! ...
За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...
Помниш ли онова момиче
Онова момиче, което плачеше с все глас насън за теб
Онази, която изостави, превръщайки я в "момичето със счупената усмивка".
Тя ти обеща и така направи.
Все още седи на същото място. ...
Денят във шепата на Бог се свива
и става малък, малък, малък.
Умората и вярата се сливат
във битката за следващия залък.
Все по-студено. И притиска зимата ...
Дали ще се завърнем по-потребни
по жиците превърнали се в струни
и цялото богатство ще е време,
защото ще се харчи помежду ни,
на нотите в отвесните чертички, ...
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
В живота си ще срещнеш хора различни,
добри други лоши, едни ярки а други безлични.
Повече от тях ще ти подадат в нужда ръка,
когато паднал си да изправиш своята снага.
В живота си ще срещнеш много жени, ...
Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето... ...
Слънцето изгря, затопли се Едема,
а с нея и змията, промърда и се разигра.
Огледа хищно тучната поляна,
накрая ѝ узряла ябълка окото хвана.
Нагоре пропълзя и се маскира ...
Не си мисли, че съм те забравил,
просто се въздържам,
въздържам се да не превзема твоята реалност,
въздържам се да не обсебя твоите мисли,
въздържам се да не открадна твоите устни, ...
ОЧИЛА ЗА ВГЛЕЖДАНЕ В ДУШАТА
За мене възрастта не е присъда –
косата ми от скреж е побеляла.
Провалям ли се в опита да бъда
и независима, и оцеляла? ...
Виждам те, не плачи.
Сълзи повече не пропилявай, не тъжи.
Отчаяние и тъга те е обзела, знам, че те боли.
Но животът все така не спира да се върти.
Днес плачеш, утре се смееш, ...
... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...
... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...
Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...
Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.
От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.
Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.
Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко. ...
Да се разлее и да се унищожи
Да се върне и да се създаде
Да бъде или да не бъде?
"Тук по добре вече никога не съществувам" каза си тя
Докато наблюдаваше къщата с двора с розите ...