Наведох се почти, като в поклон
да чуя как скимти един несретник,
помолил за храна и за подслон
изправения гордо в мен, проклетник.
По спомен, (или навик) жалостив съм. ...
На прозореца кацна врабче.
Малко, рошаво, гладно и сиво.
С крачета скокливи - стъпчици две
любопитно, безгрижно, щастливо.
Подадох трохички в ръка... ...
Когато грип в живота ти неканен влезе
изчезват всички сили, музи и мечти.
Желаеш само сън дълбок да те превземе,
да забравиш, че всяка точка в тялото боли.
Когато грип в живота ти неканен влезе ...
АЗ БЯХ ЗРИТЕЛНА ИЗМАМА
... ако нейде в друга ера се събудя – пак човек,
малко споменче за вчера – ще ви нося ХХ-ти век! –
снимка на девойче младо, три – на челяд и Жена,
с манлихерата на дядо от Балканската война, ...
Купи ми, бабо, четки и боички,
моливи цветни - нови новенички,
пастели и флумастери дори,
че мисъл странна днес ме озари.
Реших художничка да ставам аз. ...
Питам се, къде е доброто човешко.
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора? ...
На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен, ...
Един Човек с лъскав тромпет свири сега,
спомня си за миналото и за младостта.
Свири той с усмивка и с малко тъга,
за музиката му в живота и за нежността.
Един Човек излъчващ доброта, ...
МОИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин, ...
Изронен смях превръща в самота
илюзии, душата ми съблекли.
И стене тъжен вятър в тъмнота,
на празнота живота ми обрекла.
Дори и за дъгата след порой ...
МИЛО ДНЕВНИЧЕ, ЗДРАВЕЙ!
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей, ...
Душите ни агонизират в стрес.
Душите ни са болни от тревоги,
скимтят като отхвърлен, скитащ пес,
треперещи от студ и изнемога.
Душата е искрица светлина, ...
***
Студено и мрачно, вятърът брули..
Главите хората свели, все някой ги хули..
Замислено лутат се, от глупостта уморени.
Душите си свили, в тъга потопени. ...
Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
МОМИЧЕТА, ОТ ДРУГИ СВЯТ ДОШЛИ
... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли – и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки? ...